Този случай се запечати в съзнанието на Амундсен. Той си запази правото да отговори след време. За момента се утешаваше с мисълта, че скоро ще иде във Франция; там няма защо да го посрещат с резерви.
През декември 1912 година в Париж хората на науката организираха трогателно посрещане на Роалд Амундсен. В негова чест в Сорбоната се състоя тържество, на което принц Ролан Бонапарт му връчи Големия-златен медал от името на Географското дружество, на което беше председател. Министърът на народната просвета изрази с вълнуващи слова възторга на Франция и на правителството. Дълбоко развълнуван, Амундсен благодари на домакините за почестите, с които го отрупват и които в същото време са почести към неговото отечество. Той добави, че в съзнанието му никога няма да се заличи споменът за Франция, чиято литература познава; той е учил френски език от моряците на тази велика страна.
Защо честваха Амундсен толкова много?
Широките народни маси се възхищаваха от упоритостта, от смелостта, от постоянството му, а учените виждаха в негово лице пионера, който беше открил пътя на други изследователи. Защото неговите научни наблюдения представляваха за времето си голямо постижение, а именно:
1. Доказателство, че южната част на Земя Виктория е свързана с плато Крал Едуард VII. Лейтенант Преструд бе обходил е шейна сушата, която ги свързва.
2. Окончателно обяснение за характера на Шелфовия ледник Рос, който дотогава беше опорен.
3. Предположение, че съществува Антарктически континент.
4. Едногодишни непрекъснати метеорологични наблюдения, правени във Фрамхайм.
На своите близки сътрудници Амундсен довери:
„Ние не можем да предвидим стратегическото и геоложко значение на този нов неизследван континент, който всъщност е ничия земя. Но ще дойде ден, когато цял овят ще си оспорва този «леден лай».“
Като пророк или като учен говореше той?
В постоянната борба с природата и с живота Амундсен беше станал ясновидец. Както съумя да спечели мълниеносна и несравнима слава за своя народ, така той долавяше бързото настъпление на бъдещето, което ще си послужи с това плато за нови завоевания. Щом проучи земята, човекът ще се впусне да покори космоса. Затова Амундсен гори от жажда да открие и последните кътчета на земята, които човекът още не познава. Той желае да кове съдбата си със собствени сили, но съвместно с хората. Ако всеки прави като него, човечеството ще бъде по-щастливо. Лозунгът му е „Фрам!“ (Напред!). Дори когато спира пред трудностите, то е само за да си поеме дъх и да ги преодолее.
ЗАКОНИТЕ НА КОСМОСА
Колкото повече време минаваше, толкова по-подробно и грижливо хората изучаваха дневника на Скот.
Светът беше жаден да чуе как норвежките изследователи обясняват причините за неуспеха на английската експедиция.
Разбира се, причината не бяха само понитата, моторните шейни и по-дългият маршрут. Други неща бяха повлияли. Както отбелязва Амундсен, „голямата победа се печели със сбор от малки успехи, които често пъти изглеждат незначителни“.
Да заспиваш уморен, без да се преоблечеш, без да се измиеш — това изглежда маловажно, но се превръща в навик, а такъв начин на живот води направо до гибел.
След всеки изнурителен ден, за да не строят две палатки, англичаните се трупаха в една и заспиваха като заклани, без дори да се съблекат. А първата грижа на норвежците беше Да си събуят ботушите и чорапите, за да избягнат замръзванията, причинени от натрупването на водни пари в тъканите.
След изнурителен преход английските изследователи харесваха всяка храна, макар и да не беше приготвена според правилата на кулинарното изкуство!? Липсата на разнообразна храна — пемикан сутрин, пемикан вечер, пемикан седмици наред, — това прекаляване с пемикана не пречеше на изгладнелите нещастници да смятат, че няма по-хубаво нещо от него. От диетична гледна точка храната трябва да съдържа всички необходими хранителни вещества, за да се предпазят хората от скорбут, а експедицията на Скот беше превърнала този проклет пемикан в единствена своя храна.
Фритьоф Нансен, чиято физическа устойчивост е несъмнена, писа, че истинският враг па Скот и на хората му е бил скорбутът. Английският изследовател не беше включил в предвижданията си тази коварна и бавна болест. И затова не беше в състояние да я победи, щом като загуби всякаква връзка със своите зимни квартири.