Очевидно предположението на Нансен за скорбута не можеше да бъде абсолютно потвърдено. Но подробният дневник на Скот, в който той пише с какви сериозни проблеми е трябвало да се справя, когато Евънз легнал болен и после умишлено изчезнал в полярната нощ, както изглежда, потвърждават предположенията на Нансен.
Знаем освен това, че ръцете и краката на Оутс са били премръзнали, а тъкмо това е най-опасно при скорбута, тъй като кръвообращението се нарушава.
Амундсен също бе засегнат от тази болест по време на експедицията с „Белгика“, затова винаги беше крайно внимателен към качеството на пемикана, който вземаше за своите експедиции. За пътуването си до Южния полюс той достави съвсем различен, подобрен пемикан, в който освен сушено кълцано месо и сланина имаше и зеленчуци, и овесен булгур, а това го правеше по-апетитен и по-здравословен.
С една дума, благодарение на такива предпазни мерки Амундсен и другарите му запазиха отличната си физическа форма и можаха да се завърнат в базата си без сериозно отслабнали жизнени сили. Но и Скот можеше да научи на нещо своя по-щастлив съперник.
Всъщност в бележника си Скот беше записал още, че според него Амундсен не е забил норвежкото знаме точно на оста на земята. Според Скот Амундсен е допуснал грешка с около 900 метра. Трудно може да се приеме, че през 1910 година Скот е могъл да определи със сравнително голяма точност мястото на Полюса. Никакъв особен знак не го отличава, никакъв характерен белег за упътване няма. Оста на земята не е шиш, на който се набожда пиле, и нашата планета не се върти на слънчевите лъчи като печено на огън. Голямата „ос“ бе вълнувала още Сирано дьо Бержерак. Оста на земята е въображаема, нематериална линия. Но Полюсът съществува! Как да се определи мястото му? С компас? Но стрелката на компаса се насочва към магнитния полюс и непрекъснато играе! А магнитният полюс съвсем не съвпада с оста на въртенето на земята. Напротив, тези две точки са на разстояние от около 2 000 километра една от друга. За да се определи мястото на Южния полюс, може в краен случай да се приложи геодезически метод, според който да се изчисляват тригопометрически разстоянията, като се измерват ъглите от една основна линия.
Така или иначе, Скот и Амундсен стигнаха и двамата до географския полюс на Земята. Те положително не са имали нито време, нито възможност да използуват тригонометричния метод. Затова можем да се попитаме по какъв начин са стигнали и единият, и другият до точното място на Полюса? Може би ще ни се стори невероятно, но и двамата съперници са се ориентирали просто по звездите, като влъхвите.
Ние знаем, че един метър е равен на една десетмилионна част от четвъртината на земния меридиан. Една четвърт от меридиана, описан от една точка на екватора до Полюса, е подразделена на 90° ширина. Всеки от тези градуси следователно е средно малко повече от 111 километра. Ако наблюдаваме дадена звезда, когато е в най-високата точка на своя път, т.е. над меридиана, може да се определи какъв ъгъл се образува. По принцип от определена точка на географската ширина могат да се правят без специален уред наблюдения, които дават възможност да се ориентираме. На времето се наблюдаваше сянката на вертикално поставен предмет. Такава роля са играли египетските обелиски. Днес секстантът — за щастие много по-удобен — сполучливо замества обелиските. С помощта на секстанта може да се измерва ъгълът, под който виждаме две отдалечени небесни тела. За ориентиране трябва да се използува напълно хоризонтална плоскост — огледало или живачна баня. С такъв способ Амундсен можа да определи мястото на своето прочуто селище Полхайм.
Портативният секстант допуска разлика от около 1 минута, т.е. една шейсета част от градуса. За земната повърхност тази малка разлика дава отклонение от около 1800 метра.
В бележника на Скот е отбелязано, че Полхайм се намира на 900 метра от Южния полюс, т.е. на 30 секунди отклонение. Но тъй като Амундсен изследва целия район, тези малки разлики в техническите изчисления нямат никакво значение.
Очевидно съществуват други трудности от научно естество за ориентиране в тези области. Така например мястото на звездите се мени. Засега такъв е случаят с Полярната звезда; в 4000-та година звездата У от съзвездието Цефей ще играе същата роля, тъй като ще бъде по-близо до Полюса. През 14 000-та година — звездата Алфа от съзвездието Лира…
В наши дни съвременните съоръжения — меридиановите далекогледи — допускат отклонение с една десета от секундата и дават 600 пъти по-голяма приблизителна точност от секстанта. Освен това специалистите установиха, че самият Полюс се мести по часовниковата стрелка в рамките на един квадрат. Изучавайки местенето на Полюса, учените можаха да изчислят и да определят средната плътност на земното кълбо.