Поетът казва: „Да вървим е очи, винаги устремени към звездите.“
Извън метафизическото ой значение този призив на синовете на Аполон отговаряше и отговаря също така на повелите на най-емпиричната наука. Изучаването на звездите дава възможност да се проверят най-новите геофизични теории, измененията на земната кора, като вулканичната дейност и земетръсите, които са последица от нея. Човекът, който дръзва да разкрие тайните на природата, трябва да обяви ожесточена битка на мракобесието и невежеството. Битката, която Амундсен поведе срещу ледените сфинксове, изглежда авантюристична на невежите, но от неговата победа зависеше да се разкрие част от голямата тайна на Вселената. Тази битка принуди изследователя да развива своя ум към съвършенство, отговарящо на хармоничните закони на космоса. Пътят на такива хора, залутани в безкрайната пустиня на ледовете, говори за свръхчовешка воля. Какво са бързоходните ботуши на Петер Шлемил, които се родиха във въображението на Шамисо16, в сравнение със свръхчовашките преходи, които Скот и Амундсен осъществиха с толкова мъка?
Всяка тайна, изтръгната от Вселената, е за човека стъпало към този рай, към който се стремят страдащите, неза-губили още всяка надежда.
Тази борба даде на човека опит и оръжие да обуздае източниците на енергия, които още крие нашият свят.
Задачата на ясновидеца не е да гони някакъв рекорд, а да премисля социалните закони и ролята на човека във вечното му развитие към съвършенство. Да чертае нови пътища по земята и в космоса, да служи на прогреса — такава е великата мисия на всеки човек, изпълнен от любов към ближния, без да разчита, че неговото усилие ще му донесе награда.
Да укрепва и закалява тази великолепна машина — тялото и душата на човека — такава е ролята на твореца, такъв е дългът на всички, които носят сърце. Но какво натрупване на сили е необходимо на човека, за да воюва срещу грубата материя, да използува тези сили и да ги вложи в борбата за все по-голямо издигане на себеподобните, без да се остави да бъде сломен от сарказма и ненавистта — горчиви плодове на невежеството!
Съзнаващ, че е служил на науката и на отечеството си, обсипан с почести, със слава, героят на XX век можеше да се почувствува удовлетворен и напълно успокоен, да се задоволи със спомена за подвизите си. Много други биха го сторили. Но той е от хората, които творят с вярата, че сами коват собствената си съдба, според собственото си схващане за живота. Те могат да вървят напред по пътя, който са си начертали тяхното правило си остава: спреш ли, то е само за да си поемеш дъх!
VI
ПЕСЕНТА НА СИБИРСКИТЕ БРЕГОВЕ
Амундсен отново е в домашното си огнище в Свартског, но не за да си почине, а за да подготви нова експедиция.
Въпреки успеха на неговата експедиция до Южния полюс неудовлетвореност се таи в душата му. Той си мисли:
„Не мога да кажа, че съм изпълнил онова, което сам си възложих в живота. От детинство съм мечтал за Северния полюс, а завоювах Южния!“
Каква тайна крие още Северният ледовит океан? Той влияе върху климата на нашите страни. Освен това в Северното полукълбо живее по-голямата част от човечеството. Има ли още земи в полярните райони? Трябва да се тръгне оттам, където спря Нансен! Колко ли години труд ще изисква това?
Още преди да реши да тръгне за Южния полюс, Амундсен предвиждаше, че изучаването на Северния ледовит океан може да продължи поне пет години. Сега той отново посвещава мислите си на този проект. През красивите нощи на норвежкото лято, когато уханието на розите от градината изпълва стаята му, неговите мисли летят към ескимоските племена — изоставените вече шест години негови приятели.
Но изследователят предпочиташе да се пренася в бъдещето, вместо да се остави спомените да го люлеят. Той предчувстваше, че арктическите области ще станат един дан спорни територии за страните, разположени край Северния ледовит океан. Гренландия, Северна Канада, Аляска той вече познаваше. Но тези сибирски брегове, земите, където руските царе изпращат на принудителен труд политическите затворници — какво развитие крие бъдещето за тях? Може ли Северният ледовит океан — единственото отворено руско море — да се превърне един ден в бели дробове на този обширен „Мамонтов хинтерланд“ — Сибир?
Може ли да се плава по Северния ледовит океан? Течението докарва голямо количество дървета край западния бряг на Гренландия. Откъде идват те? От северните сибирски брегове? По кой път минават труповете на брезите и боровете? Те идват откъм устието на големите сибирски реки и дори откъм Беринговия проток и преминават през ледената преграда на океана. Нали още Нансен беше казал: „По същия плаващ лед и по същия път трябва да може да мине и експедиция.“
16
Адалберт фон Шамисо (1781–1838) — немски писател романтик и естествоизпитател. Най-известното му произведение е фантастичната повест „Чудесната история на Петер Шлемил“, — Б. пр.