Выбрать главу

Тази мисъл тласкаше Амундсен да предприеме нова експедиция и да приключи с успех одисеята на Нансен.

Скъпо струващ и смел план, тю може би лесно изпълним от финансова и техническа гледна точка. Сега Амундсен е известен и обществеността и правителството гледат сериозно на неговите планове. А има и нещо ново в света. Започнала беше ерата на авиацията. Първият полет на „по-тежкия от въздуха“ беше извършен във Франция през 1897 година, в деня, когато Клеман Адер летя със своя „прилеп“ пред военна комисия.

Разочарованието на изобретателя беше голямо, когато военните специалисти заявиха:

— Г-н Адер, машината, която сте нарекли „самолет“, не представлява никакъв военен интерес.

Полетът продължи само 12 секунди, а на офицерите от онова време сигурно им е била нужна веднага машина, която да може да лети няколко месеца!

Няколко години по-късно братята Райт, Блерио и още много други вече се прочуха като летци.

Това транспортно средство веднага привлича живото внимание на Амундсен — любител на всяко техническо нововъведение. Той следеше внимателно развитието на самолета. В Норвегия беше извършен първият полет между два града (Хортен—Фредрикстад). Амундсен можеше да се гордее, че е първият норвежец, дипломиран като цивилен пилот. Той положи изпита, за да може да ай служи със „свой“ самолет при наблюденията през време на бъдещите си експедиции. Беше имал желание да използува самолет за пътешествието си към Южния полюс, но тогава нямаше средства да си го набави.

Сега на всяка цена му е нужен самолет. А също и добър кораб. За да може да се остави на дрейф при преминаването през Полюса, да изследва Северния ледовит океан и да донесе ценни научни сведения, един нов кораб и самолет му се струваха крайно необходими. Вместо да прекоси целия Тихи океан, за да стигне до Беринговия проток, беше по-изгодно да плава покрай сибирските брегове.

За такова начинание му липсваха пари, Ако ипотекира къщата си, няма да получи достатъчно, за да организира експедицията.

По това време тон получаваше много писма от свои съотечественици в Америка, които го канеха да изнася сказки: Създадени бяха специални комитети за посрещането му.

През 1913 година Амундсен замина за Съединените щати, за да събере средствата, необходими за бъдещата му експедиция.

Но комитетите за посрещането му съвсем не проявиха разбиране към научната работа, която той замисляше. Искаха по-скоро да го показват „като чудо“, подобно на реклама за пътуващ цирк. По този повод Амундсен пише:

„Когато поискаха да се кача на една чудовищна кранта, украсена за случая с панделки, аз отказах.“

„Няма представления, няма долари!“ — дадоха му да разбере организаторите.

Амундсен беше човек с такъв характер, който не му позволяваше подобни проявления, дори те да му донесяха необходимите средства.

Все пак той продължи приготовленията си за голямата експедиция — най-необикновената в живота му.

Амундсен си купи биплан „Фарман“. Беше 1914 година. Избухна Първата световна война.

Като добър патриот, той подари самолета на своето правителство. Според него войната беше ужасна диващина; обаче когато една страна трябва да се отбранява, прибягването до война е справедлива стъпка. Норвегия не беше заангажирана във военните действия, но над нея беше надвиснала опасност.

Постоянната драма на Амундсен — търсенето на средства за „пътешествието“ му, щеше още повече да се задълбочи.

Трудно може да си представи човек тягостното чувство на малоценност у твореца, принуден да хаби сили, за да търси пари за изследванията си. Моралните наранявания — накърнено честолюбие, обезсърчение, — загубата на време, което налага търсенето на пари, са трагични моменти в живота на новатора. Дори най-осведомените хора често смятат борците, били те идеалисти или реалисти, за „чудаци“. Законът на бездушието играе важна роля в обществото. Пионерите са принудени често пъти да се държат като атлети, годни да вдигнат и най-тежките гири.

От хората, към които се обръща и от които очаква да го разберат, Амундсен чуваше вместо отговор следния — въпрос:

— Защо, по дяволите, сте си избрали професията на изследовател?

Само леля му го разбира. Тя чувствува, че племенникът н се е отдал изцяло на велико дело. Но нейната помощ не е достатъчна. Къде да се намерят пари?