Вестниците припомнят катастрофата с презокеанския кораб „Титаник“, който се бе разбил в една такава ледена планина край Нова земя. И всеки се пита при какви ли трагични обстоятелства се намират днес италианците.
Но все още всички са оптимистично настроени, защото от съобщенията става ясно, че експедицията се намира върху леден сал на няколко десетки километра от Шпицберген.
Амундсен вече е тръгнал. Той разполага с най-подходящи съоръжения за такъв вид експедиции. Читателите нетърпеливо очакват първите снимки на корабокрушенците от „Италия“. Те си ги представят вкопчани в плаващия лед. Духовете се разгорещяват. Ала все още никой не знае нищо за съдбата на корабокрушенците … Тревогата расте …
Волята за победа е общочовешки инстинкт, стар като света. В случая с „Италия“ хората потръпват от вълнение при мисълта, че един човек като тях ще победи най-големите опасности.
Печатът успява да предизвика такова голямо въодушевление, че всички хора по света се чувстват свързани с пострадалите. Поражда се всеобщо съчувствие към тези мъченици, които се борят за живота си в безкрайната ледена пустиня. Амундсен отново беше станал герой на деня.
Фашисткото италианско правителство беше счело за необходимо Италия да заеме добро място в международното състезание за завладяване на тази ничия земя и изведнаж бе променило напълно първоначалния проект на Нобиле — полет Рим—Буенос Айрес и обратно. По какви причини? Поради постоянното изменение на геофизиката, което развитието, на техниката още повече ускорява. Обмислена преценка, която историята потвърждава. Русите и американците не са ли сега съседи? Бреговете на Шпицберген и дантелените им ледници са свързани вече с бреговете на Аляска.
През 1926 година Амундсен прелетя с „Норге“ над Ледовития океан и установи връзка между двата океана — Атлантическия и Тихия — през Полюса. Изглеждаше логично Норвегия да се гордее, че е страната, която съдбата беше предопределила да обуздае суровата Арктика.
За зла участ сега „Италия“ е превърната в играчка на стихиите и Амундсен лети заедно с французите с един хидроплан, за да спаси честта на дирижабъла.
Последното съобщение на Амундсен, предадено от „Латам“ още в деня на отплуването му, посочва местонахождението на хидроплана някъде над Мечия остров.
На 18 юни в полунощ радиопредавателят в Тромсьо и другите радиостанции в Арктика съобщават на света:
„Нямаме вече връзка с Амундсен.“
СВЕТОВНАТА ОБЩЕСТВЕНОСТ В ТРЕВОГА
Напрежението става неописуемо.
Северозападният вятър духа като ураган и специалистите предвиждат гибелта на хидроплана — той ще стане жертва на бурята в Арктика.
Те се опитват да се успокояват, уповавайки се на запаса от спасителни средства, които Амундсен носи със себе си. Фактът, че радиовръзката е слаба и нередовна, сам по себе си не показва нищо. Нали и „Италия“ беше в такова положение?
Пък и не прекара ли Нансен осем месеца на Франц-Йосифова земя, без никой да го знае къде е?
При все това още на 19 юни сутринта специални спасителни команди започват да търсят „Латам“. Не откриват никаква следа от него — нито край Мечия остров, нито по бреговете на Шпицберген. Мястото и причините за изчезването на хидроплана са загадка. Дали екипажът е загинал след бавна и ужасна агония? Суеверните предполагат, че хората са станали жертва на злите духове, които бродят около Мечия остров. Наистина тези зли духове съществуват — това са ураганите, които толкова често се развихрят между Шпицберген и Мечия остров.
След продължително и напразно търсене специалистите са принудени да съобщят на целия свят, че хидропланът навярно е катастрофирал. Тази новина действува като гръм.
Около вестникарските павилиони във всички градове по земното кълбо се трупат разтревожени хора, привлечени от огромните заглавия на извънредните издания …
Как да повярват, че Амундсен, този ветеран на Арктика, и Гилбо, изпитаният пилот, са победени на свой ред от природата? Не! Не може да бъде!…
Бавно текат часовете. Цял свят чака, вярва … Всеки се опитва да намери още някакви основания да се надява. Една искрица надежда остава: да се открие екипажът върху някой глетчер в Шпицберген или на някой плаващ лед край бреговете на архипелага. Но уви, колкото повече време минава, толкова повече се засилва убеждението, че е станала катастрофа.
Сега вече трябва да се търсят два екипажа — на „Италия“ и на „Латам“.
Хората се питат — подходящ ли беше „Латам“ за нуждите на експедицията? Дали Амундсен не се бе впуснал в авантюра, макар и да е познавал несъвършенствата на хидроплана? За норвежеца смелостта не е безумие. Стардте му другари добре знаят това. Та не казваше ли сам Роалд още на младини: „Смелост означава да решиш спокойно и с любов, след като зряло си размислил.“