„Ако някои трупат за себе си печалби от търговия — мисли Амундсен, — защо и аз да не правя сделки и да печеля пари, за да служа на науката?“
Какво може да предприеме през войната? Познанията му по мореплаване са полезни за делото на съюзниците. Той е защитник на тяхната борба, защото е убеден, че австро-унгарската монархия е извършила агресия срещу Сърбия и че атентатът в Сараево е само претекст на германския милитаризъм да разпростре своята власт над цяла Европа. Норвегия, която толкова се е борила за своята независимост, не бива още веднаж да понесе тъжната участ от миналото.
Той реши да вложи във военния транспорт парите, с които разполагаше. Съюзниците плащаха добре и касите му доста бързо се напълниха.
Но светът страдаше и съвестта му се бореше с принципите на безкористност, на които беше посветил живота си.
През 1916 година Амундсен успя да събере достатъчно средства, за да продължи изследователската си работа и сам да финансира една добре организирана експедиция. Тъй като при щателна проверка се установи, че корабът „Фрам“ е в лошо състояние, Амундсен се реши да поръча нов кораб. Той щеше да има форма на половин яйце, разрязано по дължина. Дъното на кораба ще бъде заоблено, така че, когато попадне в челюстите на леда, да не могат да го схрускат; корабът ще може да се издигне на повърхността на леда. С разрешение на норвежкия кралски двор новият кораб беше кръстен „Мод“ в чест на кралицата.
На 7 юни 1917 година започна строежът на кораба в корабостроителниците па Янсен в Ашер, край Християнин. Когато корабът „Мод“ беше пуснат в морето, вместо класическата бутилка шампанско във вълнореза му разбиха ледена висулка!
Амундсен предприе едно пътешествие, което трябваше да го отведе край северните брегове на Европа и Азия.
Сред плаващия лед той искаше да предприеме дрейф, успореден на този, който беше изминал „Фрам“, но с около 240 морски мили по на изток, тръгвайки от една точка, разположена на североизток от Новосибирските острови. Вдъхновявайки се от примера на Нансен, той си поставяше за цел да пресече полярния басейн, като се приближи с кораба си колкото е възможно повече до Полюса, а не както беше направил Пири — с шейни.
Със своите скромни размери: 37 метра дължина, 12 метра ширина, 100 регистър-тона водоизместимост и с мотор от 240 конски сили, „Мод“ беше съвършеният кораб за такава експедиция. Той имаше шест единични каготи и един салон. Корабът беше натоварен е материали за океанографски, метеорологични и магнетични проучвания.
И тъй експедицията беше наистина най-голямата и най-добре организираната от всички преди нея. Вложени бяха един милион крони; от тях 200 000 отпусна държавата, а 150 000 бяха събрани с подписка. Амундсен се нагърби да уреди остатъка от сметката. Предвиждаше се пътешествието да продължи от 3 до 6 години.
ВОЙНА НА ВОЙНАТА
По време на приготовленията поканиха Амундсен да посети Западния фронт и той замина за Франция. Норвежкият изследовател далеч не беше привърженик на войната, но смяташе, че воюващите страни трябва да спазват общоприетите международни правила. Дълбока мъка му причиниха германците, които потопяваха неутрални търговски кораби. Дълбоката почит, с която се ползваха те в неговите очи заради поетите и философите си, заради учените и специалистите, изведнаж помръкна.
През октомври 1917 година един норвежки кораб беше потопен от германски подводници. Амундсен се яви в германското посолство и върна медалите, е които беше награден. Той изпрати писмо до принц Вид, в което пише буквално: „Никога вече няма да сложа тези медали, тъй като дарителят ми вдъхва само ужас и презрение и аз не отдавам вече никакво значение на тези награди.“
Той се ужасяваше от милитаризма. Хекатомбите са Западния фронт дълбоко го бяха потресли. Постоянна грижа за него беше разбирателството между народите. Какво можеше да допринесе той за това?
Само научноизследователската работа можеше да породи широко движение на международно сътрудничество. Експедициите му, организирани всякога с финасовата и моралната подкрепа на културните институти в другите страни, беше убедително доказателство за това.
Нобел създаде динамита, мислейки да облекчи труда на хората. Каква беше изненадата му, като разбра, че откритието му се използува за изтребление…
Ученият се успокояваше, че заплахите на политиците са напразни, защото беше убеден, че двама противници, които разполагат с еднакви средства за разрушение, няма да посмеят да ги използуват.