Но какво беше разочарованието му, когато видя, че големият нюйоркски вестник беше представил неговата експедиция като някаква странна малка авантюра. От четирите страници на статията бяха поместени четири реда. Но затова пък снимките бяха увеличени и заемаха главно място; някакъв текст правеше опит да обясни по какви причини прочутият изследовател е премахнал „космената покривка“ от лицето си, и накрая се добавяше, че за да направи тази жертва, Амуидсен е употребил самобръсначката марка „X“.
Уверен, че кореспондентът съвсем не е виновен за това, Амундсен протестира пред директора на вестника, когото основателно подозираше, че е направил рекламна сделка с фирмата за самобръсначки. Директорът нареди да му отговорят, че за читателя са достатъчни четири осведомителни реда и че освен това нюйоркските читатели се интересуват повече от неговия нов естетически облик, отколкото от научните му изследвания.
Но това не беше всичко. След протеста редакцията реши да използува случая докрай и да открие конкурс с много награди за читателките си на тема: „С брада или без брада е по-хубав Амундсен?“
Този „важен“ проблем, предложен за обсъждане на прелестните американки, окончателно отврати Амундсен от печата. Погнусата си от този странен начин да се прави информация той запази и до последните години на живота си. Пословичното му спокойствие не устоя на цинизма на безскрупулните вестникари.
През юли 1918 година „Мод“ напусна Християния на път за Тромсьо. На борда бяха: Хелмер Хансен, Мартин Рьоне, Кнут Сундбек, Оскар Уистинг — все негови другари от „Фрам“, но имаше и нови хора: Раул Кнудсен, д-р X. У. Свердруг, Петер Тесем, Емануел Тьонесен и русина Г. Н. Олонкин. Само Свердруп и Амундсен имаха научна подготовка.
По това време германските подводници още кръстосваха Северно море. Амундсен се страхуваше да не торпилират кораба му, но дори и през ум не му минаваше да предприеме някакви дипломатически постъпки и лесно да си осигури свобода на движение. Той реши да тръгне на 16 юли — рождения си ден — в 4 часа сутринта. Подводниците дебнеха. Забелязаха една от тях наблизо. Амундсен заръча на другарите си да бъдат готови и при случай да се спасят с плуване. Хората съблякоха кожените си дрехи, но тази предпазна мярка беше излишна. Лошата видимост помогна на „Мод“ да избегне опасността.
Научните наблюдения започнаха още в деняна тръгването. Ръководеше ги Харалд Улрих Свердруп. Този учен беше и прекрасен готвач, макар че не беше получил титла „доктор но готварство“.
Машинната зала се оказа съвършена, също и кучкарникът, защото и този път кучетата щяха да докажат каква роля могат да играят и дори нещо повече — че са незаменими. Амундсен, Уистинг и Хансен бяха ходили заедно на Южния полюс и сега пак стояха заедно на мостика на „Мод“ пред нова и тежка задача.
„Мод“ се люлее край северните брегове на Норвегия. Нито едно дръвче по скалистите хълмове, издигащи се край морето. Пръснатите тук-там покрай брега дървени къщички приличат на играчки, изоставени от дете. Чайките внасят малко живот в този неподвижен пейзаж. Бели като снежинки, те сякаш падат от терасите на черния скалист и висок бряг. Приближават се с крякане до трите мачти на кораба. От временна време някоя се издига или се отделя със силен замах на крилете, променя посоката и изведнаж се оставя да падне във водата. Уловила е риба! Другите чертаят на свой ред бели спирали в сивото небе и с хиляди се стрелкат към морето. Пронизващи крясъци, изпълват въздуха. Пръсне вода и жертвите затрептяват в човките на грабливите птици. Чайките също убиват, за да живеят! След подобна светкавична битка те продължават пътя си, докато открият нов рибен пасаж. И сцената се повтаря.
Отдавна „Мод“ е преминал отвъд 71° 10′ паралел — най-северната точка на европейския континент. Ивица от 300 метра срутени скали се губи в матовата мъгла и след няколко мига набитият силует на нос Нордкап изчезва напълно.
Вълните се пенят, реват. Шептенето на хората от екипажа и ревът на морето крият някаква загадка. Борей, чието име носят тези райони, шиба със силния си дъх плаващия лед и запраща своите бойни коне срещу кораба. „Мод“ бавно плува към неизвестни земи, където полярната нощ продължава няколко месеца и термометърът пада през зимата по-ниско от –50°. Той се движи по пътя, по който на времето бе плувал Баренц, прочутият мореплавател, който, след като откри Шпицберген, свърна на изток, където, недалеч от Нова земя, корабът му се блъсна в леда и той беше принуден да поеме обратния път. На връщане Баренц загина с почти целия си екипаж. Гробът му се нарича Баренцово море.