Когато искаше да се осведоми за живота на чукчите, той ги поканваше на кораба и пускаше фонографа. Организираше им истински концерти, за да наблюдава как ще реагират. После капитанът, екипажът и чукчите разискваха по всичко, което ставаше из света.
Чукчите изповядаха на Амундсен и преди всичко на Харолд Улрих Свердруп, отговорен за етнографските проучвания, цялата трагедия на живота си и цялата си несрета.
Този народ населява територията от Колима до Анадирския залив. През зимата част от техните братя остават в голата тундра, където влачат жалко съществуване, а през лятото се преселват пак на брега на Колима и се изтеглят чак до Чаунския залив. Друга част живее във вътрешността на страната и се качва лете по планините да търси пасища за елените. По-голямата част от чукчите живеят по крайбрежието.
Чукчите от крайбрежието нямат елени, но имат много кучета. Те се наричат ата-каурадлинген, тоест каурадлингени на кучета. Тези, които остават в тундрата, се наричат просто каурадлинген. Макар и да са номади, каурадлингените са смел, трудолюбив и упорит народ.
Чукчите наричат ламутите — своите най-близки съседи — карамкен. Много от ламутите живеят зиме с чукчите, но те имат друг начин на живот, друг език, друга религия, носят други дрехи. Техните вождове държат да запазят племенните си традиции чисти.
Западно от река Колима живеят якутите. Те имат много елени, крави и дори коне. Някои от тях водят заседнал живот, други са номади. Рибарите отиват лете на север чак до 75-ия паралел на остров Нов Сибир, на лов за мечки и да събират кости от мамути. Якутия е покрита с обширни гори.
Между якутите има един народ, който се нарича орго-карамкен. Карамкен — „с шейни“, които може би са тунгуси.
На изток, към Камчатка, живеят лиотаните, които отглеждат елени и си строят шатри, подобни на шатрите на чукчите. В една шатра живеят по няколко семейства, но спят поотделно, Лиотаните са много здраво свързани с чукчите. Те вероятно са коряки.
На изток, към морето, живее номадски народ, който дупчи бузите си, за да си окачва украшения: перли, миди и животински зъби. Това са ескимосите от Беринговия проток. По-далеч, отвъд морето, живеят дараканитс, чийто език прилича на птиче чуруликане. Те са бедни и се хранят предимно с риба и тюленово месо.
Чукчите разказват, че на другия бряг на Берингово море живеел народ на гиганти—ладлидлиани, — големи като планини; за тях мечката била като въшка, а птиците им можели да вдигнат кит.
Когато Амундсен питаше чукчите защо вярват в това, те му отговаряха:
— Вижте какви кости намираме тук; това са ноктите на тези птици.
И му показваха огромни рога на предисторически носорози, които се срещат по северните сибирски брегове и по Новосибирските острови.
Чукчите не знаеха какво става по света, но бяха чули да се говори, че Русия е във война с кайлаките — „лоши хора с човешко тяло и кучешка глава“. При това те не бяха виждали злокобната фигура на египетската богиня Секмет с лъвска глава и женско тяло, изложена в Лувър.
Русите, дошли по тези области, било като ловци или като политически заточеници, са се смесили с чукчите и са образували една изостанала група — милиетани. Тези руси, които обаче са запазили нравите и расата си, са повечето търговци; тю онова време ги наричаха ерокиили.
Чукчите познават също и американците, които наричат леквотгволен и които имат страшни ножове и пушки; те са чували да се говори за баснословно богат народ — лилирите, които не са други, а англичаните.
Чукчите не знаеха дали войната е свършила, или не, но ламутитс много добре знаеха, че е свършила и че русите и американците са воювали срещу германците, за да им забранят да търгуват с чукчите и с ламутите… Затова те не можели да продават както искали месо и еленови кожи — стоки, които „много се ценели в Германия“.
Ламутът Киеменг беше видял в Якутск необикновени неща: зидани къщи, каруци, коли, които се движат без впрегатен добитък, и безжичен телеграф. Веднаж той попита Свердруп:
— Вярно ли е, че имате коне или китове, които могат да летят във въздуха?
— Не, още нямаме — му отговори Свердруп, — но може би ще имаме някой ден.
Киеменг беше чул да се говори и дори беше виждал на картина такива въздушни чудовища — самолети; но трудно му беше да повярва, че това са машини, построени от хората.
Сред якутите и чукчите има богати и бедни. Бедните нямат жени, а богатите имат по две или три. Девойките се продават още на седем или деветгодишна възраст. Младоженците живеят в шатрата на свекъра. Понякога бедните се сприятеляват и си делят жените; често по три двойки живеят заедно; всички деца са братя и сестри, мъжете и жените говорят за детската „глутница“ като за свои собствени деца дори когато става дума за децата на другите.