Шаманите, които белите смятат за магьосници, а местните хора уважават като сановници в служба на боговете, разказват на народа, че земята е заселена с лоши същества — камаки, — божества на болестта и злото. Само шаманите могат да пазят от тях хората. Когато влизат в някоя шатра да молят божеството да прати изцеление, целият род тръпне и чака неговия отговор! Ако след молитвата шаманът каже на болния: „Далеч е твоят камак“, настъпва всеобщо облекчение: смъртта е далеч.
На шаманите трябва да се поднасят дарове, за предпочитане — еленово месо, защото те имат постоянна връзка със слънцето. Много жертвоприношения са нужни, за да бъде чута молитвата им, а всеки знае, че слънцето е велик господар на хората и животните, че то кара да никне по земята зеленината, която храни елените, елените с белите очи, които са негови представители на земята.
В Далечния север, където сянката и студът убиват всеки живот, се намират земи, докъдето чукчите не могат да стигнат. Там е царството на мъртвите. Мъртъвците се полагат с лице към север, труповете им се насичат и се покриват с еленово месо.
Трудно е да се каже защо … Може би някога шаманите са искали за погребалните обреди да им се заплаща с еленово месо? Всеки случай обичаят изисква да се поднася еленово месо в памет на умрелия, защото то е най-ценното благо. В полярната нощ този обред сигурно се харесва на мечките. С изключение на тази касапница, чукчите са много човечни: те учат децата си да не бият елените без причина.
В Арктика еленът изпълнява отчасти ролята на индийската свещена крава. Индийският селянин е научил от Веда, че е длъжен да храни шест крави — пет за браманите и една за себе си. Шаманите са браманите на Арктика. Не бива да се ранява или изтезава елен, защото природата веднага наказва човека. Легендата разказва, че един чукч ударил елен; следващата нощ той се разболял от възпаление на бедрото; това било наказанието му. Но чукчите доят по 20 елена, за да получат един литър мляко, а от карантията и копитата им готвят чорба по за няколко месеца.
Всичко това е естествено …
Наблюдавайки живота на чукчите, Амундсен се научи да разбира тези неми диалози, които се изразяват чрез условията им за живот и чрез усета на всички човешки същества.
Чукчите отделят от устата си последната хапка моржово месо и я дават на шаманите, за да прогонят лошите духове, които са се заселили у болните. Но тяхната болест е само гладът. Магьосниците пеят и умоляват божествените сили, бият с ръце барабани, но болните не оздравяват.
Амундсен разказваше, че при едно гостуване на чукчите на кораба една жена изпила пет литра чай и искала още не толкова, защото й харесвало, а от органическа нужда за топла напитка.
Хората непрекъснато търсеха храна и умираха от глад. Много излишни гърла! Отчаяните майки имаха един избор: или да убият децата си, или да се самоубият.
Амундсен беше ставал свидетел на ужасни сцени, плод на невежеството и беднотията. Той си спомняше как живеят хората в родната му страна и смяташе, че е прекрачил прага на ада; той си спомняше думите, които Данте беше чул от една дама от Римини:
Той стоически понасяше тази несрета, убеден, че човекът ще успее един ден да се освободи от нея. Сурова битка за бъдещите поколения! Но Виргилий бе възкликнал още в своята „Енеида“; „Audentes fortuna juvat“17.
Амундсен знаеше, че много неща трябва да се променят, за да се издигнат хората на по-високо стъпало, знаеше, че тези нещастници не са виновни за своята беднота. Разбираше и мерките на новия режим, който искаше да направи чукчите равноправни с белите.
В района на нос Шелагски чукчите знаеха да произнасят по някоя английска дума — доказателство за близостта на Америка. Хората бяха примитивни и невежи, но крайно гостоприемни. Те не само даваха храна и убежище на моряците от „Мод“, но и доставяха месо, сланина и риба за кучетата на капитана. И всичко безплатно. Това беше голям късмет, защото Амундсен нямаше пари да им плаща. При това християнството и божието слово не бяха стигнали до тях. Хансен казваше:
— Ние се чувствувахме засрамени от постъпките им, защото, преди да ги срещнем, бяхме убедени, че ги превъзхождаме в морално и културно отношение.
ЛЮБОВТА ЦАРИ НАД ОКЕАНА
В околностите на Колим а Амундсен прекара най-интересните и най-знаменателни дни от живота си.