В този край на далечния Сибир съвсем неотдавна беше станала промяна на режима. Както личи от дневника му, Амундсен проявява крайна обективност към събитията, които стават, и към новините, които се получават.
Той осъжда царския режим, който държи народа в пълно невежество. Царят на цяла Русия не само не се е старал да издигне равнището на тези северни монголоидни племена, но и довел собствените си руски поданици до най-първобитно равнище. Много руси, с които Амундсен се бе запознал, ядяха месото и рибата сурови, като ескимосите.
Те оставаха изумени, че мъжът-ръководител готви. През зимата Амундсен с удоволствие готвеше за „децата си“. Вкусната храна, която поднасяше на своите „бели“ гости, напомняше на заточениците миналите дни, прекарани в Украйна, на Волга, е Санкт-Петербург или в Кавказ. Разказите на политическите изгнаници го трогваха; особено го вълнуваше присъствието на децата им.
„Достатъчно ми е да знам, че тези несретници не познават часовника, за да осъдя един режим, който ги е докарал до такава духовна нищета и ги държи в нея.“
Амундсен знае как бие сърцето на човек, който се бори за живот и не отстъпва дори при най-ужасни условия. Студът, който ужасява цивилизованите, е станал съюзник на тези закоравели хора. Вечната борба с природата им открива възможност да преживяват чрез риболов, лов, отглеждане на елени. Обработката на кожи и използуването на шейни са улеснили тяхната борба за живот. Но какво бъдеще биха имали тези прекрасни земи, ако новият режим се загрижи за тях и ако хората, които са обикнали тази земя, решат да я обработват, да я направят производителна! Днес един кораб е могъл да стигне дотук, утре над цял Сибир може да има мрежа от въздушни линии, ако новите господари, както сами твърдят, положат сили за развитие на промишлеността. Първоначалният им план очевидно ще бъде да използуват водата на сибирските реки за добив на електричество. Без съмнение те ще изследват подземните богатства, които и днес още са загадка.
Той строго осъди сделката на царя, който бе отстъпил Аляска на САЩ на смешно ниска цена — 780 000 долара, толкова повече, че според неговите предвиждания техниката щеше да преобрази земното кълбо.
Наистина в северното полукълбо живее по-голямата част от населението на света и в него са събрани повече от четиридесет едномилионни градове, но центърът на това полукълбо не е нито Париж, нито Ню Йорк, нито Токио, нито Калкута, а ненаселеният Северен полюс.
Амундсен беше дълбоко миролюбив и вярваше преди всичко в икономическите възможности на този далечен сибирски и арктически север: подземни богатства, морски и въздушни бази. Арктическите райони ще станат път на дружбата между стария и новия овят, независимо от това дали той минава през Норвегия, Исландия, Гренландия или през Чукотския полуостров и Аляска.
В умовете на хората ще се родят гигантски планове за победа над студа, на Арктика. Може би ще помислят да отклонят Гълфстрийма, който се разлива в околностите на Мурманск, и да го насочат към Берингово море между Аляска и Азия или пък ще замислят да затоплят Северния ледовит океан с топлите води на Тихия океан, като ги изпомпват и препращат чрез електрически станции, построени на големите сибирски реки.
Въображаем план? Да приемем. Но кой можеше да мисли преди стотина години, че под пясъците на пустинята се крие „кръвта на нашата цивилизация, черното злато — петролът“?
Какви възможности биха се разкрили пред човечеството, ако усилията на различните страни, разпилявани за строеж на унищожителни оръжия, можеха да се съгласуват и общо да се финансират, не с оглед на дребните изгоди, а на общото бъдеще?
Арктика би могла да бъде най-добрият ринг за мирното състезание между народите в борбата за по-добри условия на живот за хората. И това състезание, първоначално техническо, би могло да се превърне в икономическо, дори в политическо разбирателство.
От тези небесни висини мечтателят Амундсен се връща към всекидневните грижи. Той умее да ги разрешава еднакво добре, както и да предвижда по-доброто бъдеще на човека. С добродушие, нелишено от дипломация, той умее да се справя с противодействащите сили, с неизбежните недоразумения в един мъничък затворен свят.
Когато човек страда от студ, когато хоризонтът му е затворен в четирите стени на една каюта или барака, как да не се поддаде на нападателна ярост, предизвикана от продължително живеене далеч от дома? Как да не си помисли човек за удоволствието от добре подредената трапеза, за сладостта от мекото легло? Как да не му се стори, че чува сребърния звън на черковната камбанка?