Амундсен долавя тази носталгия в очите или в постъпките на другарите си, уединени в най-северните брегове на Сибир. Но той е ръководителят и в сините му очи хората четяха доверие и увереност и смелостта им се възвръщаше.
Амундсен не излагаше на показ в дневника си своята човечност, а с поведението и с труда си изразяваше на дело най-дълбоките си чувства. Той живееше според един принцип, който може да се изрази така: не сме верни на живота си, ако не се стремим към по-големи дела. Други ще правят изводи за нашето дело и нашия пример. Трябва постоянно да се започва отначало. Нашата експедиция би била безпредметна, ако ние не разбираме физическите закони на природата и ако не се нагодим към тях. Човек е по-ценен от съдбата, която анархията на несъзнателните му отрежда, и затова е длъжен да воюва. В борбата ние се усъвършенстваме. Колко глупости би избягнал всеки човек, ако би могъл или би поискал да гледа обективно на нещата! Да, наш дълг е, щом получим просветление, да проправяме път на слепите.
Нашето желание непременно да намерим разлика между това, което вече знаем, и това, което изследваме, е толкова голямо, че мнозинството от хората с удоволствие гледат нещата през призма, която изопачава действителността. Всеки лека да систематизира простите неща и да изгради нов свят не от любов към истината, а за слава на своите „открития“. Но както полярната мъгла не е вечна и настъпват дни, когато слънцето я пронизва и залива природата, така и някои хора виждат прозорливо нещата и обективно ни изясняват „екзотичните явления“ у другите народи и в другите страни. Навсякъде моретата и планините са еднакви, навсякъде блести същото слънце, навсякъде се води същата борба за живот. Явленията, които някои не могат или не искат да разберат, са тъй прости и логични! Те са дело на голямата машина — земята и космоса.
Народи, които цели векове не са изживели никаква промяна, които са яли сурова риба и живеят според законите, които са ръководили отношенията на древните ловци, щом влязат в досег с цивилизования човек, щом вкусят храна, донесена от други райони, щом видят по-усъвършенствани сечива, изведнъж ги обзема желание да се забавляват и да водят по-спокоен начин на живот.
В началото някои привилегировани отхвърляха цивилизацията не от невежество, а от страх да не загубят привилегиите си. Така те защищаваха своите традиционни права. Но скоро мнозинството разбра, че познанието увеличава силата на човека в борбата му срещу природата.
Но несретата е навсякъде. Океанът свързва континентите, а несретата — като Сатурн — навсякъде убива хората. Но както мълнията не е главната особеност на природата, така страданията и диващината не са обичайно състояние за човешките същества.
Делото на Амундсен изцяло се градеше на убеждението, че „царството на несретата“ и „страната на бялата смърт“ ще се превърнат един ден в „царство на възкресението“.
НОВА ТЕХНИКА — НОВА ИСТОРИЯ
Двете години усилия — за жалост безплодни — изчерпаха припасите на „Мод“. През пролетта на 1920 година експедицията беше принудена да отиде за припаси в Ноум — пристанище на северозападния бряг на Аляска.
Дрейфът към Полюса привличаше много Амундсен, но не беше достатъчна само волята. Той чувствуваше, че трябва да се нагоди към новото време, ако иска да спечели битката срещу ледения сфинкс. Така например „Мод“ беше принуден вместо на северозапад да се спусне бавно на изток, сред води, пълни с ледени блокове. Блясъкът на лятната зора, червените й отражения върху тундрата, простряла се край брега, белият фаянс на айсбергите на прозрачно синия фон на небето, златните искри, запалени от косите лъчи на слънцето, пречупващи се по вълнообразното ледено поле — бяха всекидневният декор, когато норвежците навлизаха в Беринговия проток18.
Още веднаж Амундсен беше пред прага на новия континент. Дрехите му бяха втвърдени от солта. Облаци водни капки шибаха лицето му. „Мод“ се люлееше сред бурното море, по мостика се стичаше морска пяна.
Амундсен си спомняше за пътешествието на Колумб и на Магелан на Запад, към онази земя, която смятаха за Индия. А Марко Поло, поемайки пътя срещу изгряващото слънце, стигна до чудесна страна — Китай. Той също се беше насочил към Америка откъм север; спущайки се на юг, можа да стигне Япония и Китай. Беринговият проток пораждаше у него размишления за географското значение, което има и ще има един ден този кръстопът между Америка, Китай и Русия. Когато железопътни линии ще кръстосват голите пространства, щастието ще навлезе в колибите на чукчите и ескимосите. Какви възможности крият тези огромни територии за страните — резервоари на хора! Засега неговото пътешествие е самотно приключение, което много хора не разбират.
18
Витус Йонасен Беринг (1681–1741) — датски мореплавател на служба при руския цар Петър I. — Б. а.