За човек като него спасяването на изпадналите в беда колеги е най-повеляващият дълг. Обстоятелствата го бяха увлекли мимо волята му… Нямаше време за бавене! Да направи щателна техническа проверка на хидроплана, би означавало да отложи пътуването. А на Апенинския полуостров вестниците щяха да излязат със заглавие:
„Амундсен забавя спасяването на съперника си…“
Житейският опит беше научил норвежкия изследовател, че негодните да се издигнат до висотата на благородните души се опитват само да оскверняват онези, чието превъзходство чувствуват. Известни му бяха думите на Хайнрих Хайне, който пише в „Северно море“: „Някога в битките между хората древните богове вземаха страната на победителите, но съвременният човек има по-благородна душа и аз съм на страната на победените богове.“
Амундсен също застана на страната на ударения от гръм Титан; той летеше към Нобиле.
ВРЪХНАТА ТОЧКА НА ТРАГЕДИЯТА
Търсенето на изчезналите продължава. От всички държави към Тромсьо се отправят спасителни кораби. Френският изследовател капитан Шарко незабавно се устремява към северните води на Норвегия. Той също не иска да повярва, че е загинал човекът, който толкова пъти не се беше побоял от съдбата и чийто живот беше постоянна борба. „Защо не,?“ — си казва французинът в своята каюта и задържа поглед върху снимката, поместена в един вестник! на нея се вижда лицето на момченце, крето се рее сред строящи се кораби. Надписът гласи: „Роалд Амундсен на пет години в корабостроителницата на баща си в Борге в Остфолд5. Тук от двеста години насам живее неговият род.“
Какъв контраст с днешния Амундсен, чийто лик тъй много напомня лика на прадедите му моряци! И Шарко вижда пред себе си своя стар съперник и приятел. Студовете и ветровете са издълбали бразди на продълговатото му строго лице, светлите му очи са леко премрежени, но погледът му излъчва голяма доброта. Орловият нос, прошарените коси, неговите черти са чертите на прадедите му моряци — черти на истински викинг.
Колоните на вестника са пълни с информации от всички страни; те говорят за вълнението на широките народни маси: миньорите от Уелс, докерите от Рио, кулите от Шанхай, всички милеят за героя, отдал живота си за опознаването на нашата земя, чийто последен жест беше пример на човечност. Амундсен е завладял сърцата на младежта. Всяко дете, всеки юноша в Европа, Америка, Африка или Азия знае за „жеста“ на норвежеца. Една телеграма гласи, че в лицеите и в училищата учителите смятат за свое задължение да разискват полярните въпроси извън часовете и извън училищната програма.
Стари и млади говорят разпалено:
— Такъв човек не може да загине! Той е жив някъде върху ледовете!
Синът на една мъничка нация беше омагьосал човечеството.
II
КАК РОАЛД АМУНДСЕН СТАНА ИЗСЛЕДОВАТЕЛ
— Стига вече! Нали ти бях забранил да работиш с празнични дрехи! — крещи йенс Амундсен, изтръгвайки най-малкия си син Роалд от любимото му занимание — да вари катран в бащината корабостроителница.
И тази заран, както всяка друга, хлапакът — той не беше на повече от пет години — пак се беше втурнал „да помага“ на стария дърводелец Свенд Олсен.
— Искам да стана дърводелец и да се науча да калафатя! — проплака детето и хвърли тъжен поглед към огнището. — Оставете ме поне да сложа още едно дърво, иначе огънят ще изгасне!
Йенс вдигна рамене и измърмори:
— Върви! Сърцето ми късаш ти, момче!
Бившият мореплавател йенс Амундсен, станал по-късно корабостроител, горчиво съжаляваше, че не бе имал възможност да получи техническо образование. Затова най-съкровеното му желание беше да види сина си Роалд достигнал завидно положение в някоя свободна професия. Работата му вървеше добре, наследствената ферма, в която той живееше със семейството си, беше в цветущо състояние, Йенс се чувствуваше достатъчно богат, за да даде на четирите си деца солидно образование.
Навред наоколо — брегове, планини — прекрасни места за неутолимата жажда на детето да действува, да научава все нови неща и да се закалява.
Но вечно будните любопитство и жажда за знания у детето не се задоволяват от само себе си. Затова Роалд най-много обича да слуша разкази за живота на мореплавателите и работниците.