През пролетта на 1920 година „Мод“ пристигна в Ноум — арктическия град, — в чието пристанище „Йоа“ беше хвърлил котва, след като преплава Северозападния проход. Като се разчу новината, че Амундсен пристига с друг кораб, всички морски съдове от пристанището потеглиха да го посрещнат. Мъжете оставиха работата си и се завтекоха да поздравят славния син на Норвегия, но те не бяха сами; с тях бяха и жените им, стари и млади. Всички се изкачиха на борда. Смееха се, жестикулираха и задръстваха мостика тъй, че другите млади чукчи, които Амундсен бе взел на кораба като моряци, се слисаха. Не по-малко слисани бяха и останалите членове на експедицията, прекарали цели две години сред ледените пустини. Фотографът се скъсваше от работа. Той карайте едни да отстъпят встрани, заръчваше на други да не мърдат, подготвяше апарата си и победоносно отнасяше към лабораторията негативите, на които хората стояха наредени като аптекарски шишета.
Норвежците прекараха в Ноум няколко извънредно приятни дни. Само Амундсен единствен не се отдаде на почивка. Как да екипира „Мод“, за да може да премине ледените полета и да се приближи до Полюса?
„Мод“ отпътува през август 1920 година към най-североизточния край на Азия — остров Врангел; предвиждаха пътешествието да трае пет години.
Когато корабът отмина нос Сердце камен, се случи голямо премеждие: счупи се витлото. Лишен от възможност да маневрира, корабът беше повлечен към брега. Екипажът трябваше да се примири с трето презимуване (1920–1921) край брега на Чукотския полуостров, на няколкостотин метра от Беринговия проток. И третият опит пропадна както първите два.
През 1924 година „Мод“ беше скован в ледовете край брега на Сердце камен на около 60 морски мили от Беринговия проток. Един млад чукч, на име Какот, често идваше на кораба да търси работа. Той помагаше в кухнята и чистеше снега от мостика. Работи на кораба няколко седмици, а след това изчезна за няколко дни, като отнесе със себе си и храна. Когато се върна, водеше тригодишно момиченце.
— Дъщеря ми — каза той. — Майка й умря.
Трогнат от любовта на бащата към детето, Амундсен, който съжаляваше, че няма свое дете, започна да се грижи за момиченцето. Нарече го Каконита или просто Нита. Поръча му дрехи. Детето чувствуваше бащинската му обич и дълбоко се привърза към него. Докато Амундсен се разхождаше по три часа всеки ден, момиченцето хленчеше и нетърпеливо го чакаше на мостика. Щом го забележеше да си идва, то изтичваше да го посрещне, хвърляше се на врата му и го придружаваше до каютата.
Тази зима Амундсен се запозна с австралийския търговец господин Карпендейл, който се беше заселил в едно чукотско село, недалеч от Беринговия проток. Австралиецът се беше оженил за чукча, която му бе родила 17 деца, между тях 12-годишната Камила. Господин Карпендейл имаше намерение да закрие кантората си и да се установи в щата Вашингтон.
Тъй като пътят на „Мод“ минаваше през Сиатъл, най-близкото пристанище на Съединените щати, Амундсен предложи да отведе Камила, за да може да започне училище още през 1922 година, преди баща й да се е преселил.
Той се уговори и с бащата на Нита да я вземе със себе си и да и даде по-изискано възпитание.
Налагаше се да бъде извършен нов пълен ремонт на „Мод“. През 1921 година корабът влезе в сух док. Щеше ли да може Амундсен да издържи пътешествието, замислено още през 1918 година, когато напусна, Норвегия? Ръката му не беше още напълно оздравяла, сърцето също го безпокоеше и той се колебаеше да поеме командването на експедицията. За него това беше въпрос на съвест. Той трябваше да бъде сигурен, че няма нито да тежи, нито да пречи на другарите си.
Грижата, която екипажът полагаше за здравето му, още повече засилваше скрупулите и тревогите му. Освен това Амундсен смяташе, че е дошло време да използува самолет за изследването на Полюса.
Той отпътува за Сиатъл, изпълнен с желанието да купи самолет.
Първата му грижа беше да се свърже с управителя на „Къртис Еърплейн къмпани“ в Лонг Айлънд — К. М. Кийс, който ръководеше работата на компанията. Амундсен така разпалено говори за намеренията си, с такава точност разпитваше за качествата на самолета — усъвършенствания, употреба на дуралуминий, капацитет на резервоара, — че Кийс на свой ред се вдъхнови. Той спортсменски предложи на норвежеца един малък „Къртис Ориол“, който можеше да се използува за кратки разузнавателни полети. Но Амундсен искаше да купи голям самолет — „Юнкерс“.
Докато „Мод“ е на ремонт, който се извършва под наблюдението на верния Уистинг, Амундсен тайно тръгва за Норвегия. Той има фалшива брада и мустаци, паспорт на името на някой си господин Джонсън от Ню Йорк и пътува, без никой да го познае. През февруари 1922 година той отива на лекарски преглед в Лондон. Лекарят категорично отсъжда: