Выбрать главу

— Край на експедициите. Трябва да избягвате резките движения и всяка умора. Сърцето ви е изхабено. Ако продължавате така, не ви давам повече от девет месеца живот…

Но един мъж със закалката на Амундсен не можеше да се съгласи с непълноценното съществувание на дребен пенсионер.

Той си мислеше:

„Девет месеца! Това време може да ми бъде достатъчно да постигна целта, която съм си поставил. Леките шейни и кучетата на Нансен аз ще заменя със самолет.

Времената се промениха. Девизът на днешния свят е: все по-бързо!“

На 17 март 1922 година той отпътува от Лондон за Съединените щати.

Там прави все по-енергични постъпки да се снабди с „Юнкерс“ — самолета, който тъкмо бе счупил световния рекорд с 27-часов непрекъснат полет. Качествата на самолета бяха точно такива, каквито изпитаният изследовател смяташе за задоволителни. Но откъде да намери пари, и то бързо, защото можеха да го изпреварят пилоти от други страни, които също мечтаеха да достигнат Полюса по въздуха?

Дотогава никой не беше в състояние да прелети от Аляска до Норвегия през Арктика, но очевидно интересът към едно такова начинание беше голям: това беше научен интерес. Полюсите, където се „обработва“ климатът на умерените райони, атмосферните течения, които всекидневно се въртят около земната ос, влияят по-силно от всичко друго — с изключение на слънцето — върху температурата на Ню Йорк, Париж, Москва. Затова познаването на географията и метеорологията па полюсите е необходимо за изучаването на общите атмосферни условия. И тъй научноизследователската работа на Амундсен ще се извършва занапред в две направления: „Мод“ търпеливо ще дрейфува по океана, а сам топ ще изследва от въздуха големите пространства между Аляска и Шпицберген.

Норвежки приятели помогнаха на Амундсен и той можа да се снабди с един „Юнкерс“.

За четвъртия комбиниран опит море-въздух Амундсен се споразумя с отдела по земен магнетизъм при Института „Карнеги“ във Вашингтон за сътрудничество при изучаването на земния магнетизъм и атмосферното електричество.

Екипажът е обновен: девет норвежци и един ескимос. Уистинг ще бъде капитан, а Свердруп ще ръководи научноизследователската работа. Шведският метеоролог Малмгрен ще подсили изследователския колектив, а радиотелеграфистът Олонкин ще поддържа връзката на „Мод“ с далечната родина. Од Дал ще разучава пътя с малкия самолет „Къртис-Ориол“. Амундсен обаче мислеше само за своя голям самолет и за полета си над Полюса.

Когато самолетът отлетя от Ню Йорк за Сиатъл, пилотското място заемаше изпитаният пилот Оскар Омдал; но поради нередност в мотора при едно принудително кацане в Пенсилвания самолетът се разби.

Заводът „Юнкерс“ се съгласи да завърши бързо строежа на нов „Юнкерс“, близък на претърпелия злополука. Той щеше да бъде доставен в нос Бароу с гемията „Холмс“.

В Сиатъл Амундсен следи товаренето на „Кристина“ — малкия самолет тип „Къртис“, който му бе подарен. Прея цялото време, докато продължава експедицията, малкият издръжлив самолет вярно ще придружава „Мод“.

След няколко пробни полета, които пилотът Од Дал сметна за достатъчни, „Кристина“ беше грижливо опакован и сандъкът бе качен на мостика. Мястото беше малко.

Изкалафатен и пребоядисан в бяло, с ремонтиран мотор, „Мод“ изглеждаше съвсем нов и по нищо не напомняше изморения кораб, съсипан от престоя си сред ледовете. Ремонтът беше добре извършен.

Корабът беше заоблен като търговските платноходи от XVI век, но колкото и стар да изглеждаше, той трябваше да проникне в тайните на този район на света и да проправи път на бъдещия технически прогрес. На 1 юли 1922 година „Мод“ отпътува от Аляска.

На 28 юли, когато той се намира близо до Пойнт хоуп на източния бряг на Аляска, Амундсен и Омдал напущат кораба. Те преценяват, че движението на ледовете, които ще го сковат, няма да отведе кораба към Полюса — главната цел на експедицията. Те ще отидат е гемията в Уейнрайт на северния бряг на Аляска на 100 мили от нос Бароу.

На 8 август „Мод“, скован в плаващия лед близо до остров Хералд, източно от остров Врангел, започна да дрейфува на север от Източна Азия и този дрейф щеше да продължи три години (1922–1925).

ДРАМАТА НА ЕДИН НЕУСПЕХ

Платноходката „Холмс“, която пренасяше юнкерса, беше изтеглена край едно малко ескимоско село. Честите бури край незащитените брегове безпокоят Амундсен. Как да разтоварят „Елизабет“? Така бяха нарекли самолета, преди да го опаковат в Съединените щати. За щастие населението, което обитава тези брегове — ескимосите, — е много гостоприемно.