С настъпването на пролетта, през май 1923 година, „Елизабет“ предприе първия си пробен полет.
Първия и последния. Той продължи петнайсет минути. Самолетът трябваше да се приземи. При кацането шасито се раздроби на парчета. Голямата ос на самолета се счупи. Невъзможно беше да се подмени. Вече не можеше и дума да става за летене. Ескимосите са във възторг; капитанът ще остане при тях, но той не знае какво да прави, колебае се.
Две години труд — за нищо. Но Амундсен не се предава. В един тъй здрав, тъй стремителен дух няма място за обезсърчаване.
Амундсен е принуден да се върне в Норвегия, без да е изпълнил задачата си.
Така злословеха по негов адрес, че на пристанището той трябваше да се прикрие зад черни очила и фалшива брада, за да не го познаят. Беше потънал в дългове и единствената му утеха беше обичта на двете чукски момиченца, които беше осиновил.
ФИНАНСОВО РАЗОРЕНИЕ — МОРАЛЕН УСПЕХ
В Норвегия върху Амундсен се струпаха неприятни грижи. Настъпи най-трудното време в живота му. Бизнесмените бяха настроили братята му срещу него. Упрекваха го, че се е доверил на някой си Хокон Хамер, който бе злоупотребил с името на прочутия изследовател и го бе довел до бедствено финансово положение.
И след несполучливия опит със самолета „Елизабет“ Амундсен продължаваше все така да мисли за своите изследвания с помощта на авиацията. В Сиатъл той има нещастието да се срещне с Хамер. Този сладкодумен негов съотечественик-търговец го убеди, че той може да извлече големи печалби от своите предприятия, ако му даде генерално пълномощно да действува от негово име. Амундсен се съгласи да получи чрез Хамер самолетите, които му бяха необходими. Хамер поръча два самолета, но никога не ги заплати. Амундсен беше принуден да скъса с този изнудвач, който избяга в чужбина и следите му се загубиха.
Един от братята на Роалд, разгневен от неговата доверчивост, настойчиво му поиска 100 хиляди крони. Другите кредитори също побързаха да си поискат парите, които Хамер беше взел от тях за сметка на Амундсен. Роалд подозираше, че брат му иска прекомерно голяма сума и поиска оправдателни документи. Брат му обаче, вместо да покаже книжата си, реши да продаде къщата на Роалд, преди да са го изпреварили другите кредитори. Амундсен беше изправен пред дилемата: да поиска документите чрез съда или да обяви фалит. Да заведе процес срещу собствения си брат, му се струваше немислимо. Но най-голямото му желание беше да изплати дълговете си. А това не беше тъй просто. През лятото на 1924 година беше обявен фалитът. Равносметката за шестгодишните му усилия завършваше с финансово разорение, но съвестта на Роалд беше спокойна. Той твърдо вярваше, че ще бъде първият човек, който ще прелети над ледената пустиня, и че научните постижения на експедицията с „Мод“ ще бъдат в услуга на човешкия прогрес. В най-трудните си минути Амундсен се опита да излезе от това объркано положение. Може би като изнася беседи и пише статии, ще може да спечели достатъчно пари и ще изплати дълговете си? Той се надяваше, че ще намери хора, които да проявят интерес към неговите планове. Замина за Америка, без да загуби вяра нито за миг. В края на 1924 година американският печат отдели видно място на проектите за прелетяване на Северния полюс и обясни, че опитът да се установи връзка по въздуха между стария и новия континент ще бъде подвиг. Напразно! Никой не предложи услугите си за финансиране на това начинание.
И ето че когато той най-малко очакваше, един загадъчен телефонен разговор го хвърли в треска:
— Тук Линкълн Ейлсуърт. Аз съм стар боец от Западния фронт. Ние се запознахме с вас, когато дойдохте да видите доброволците от ескадрилата „Лафайет“. Спомняте ли си?
— Отлично си спомням за това посещение, но съжалявам, че вашето име не ми напомня нищо.
— Току-що прочетох, че подготвяте полет над Полюса. Това е прекрасна идея. Тя живо ме интересува. Вие винаги сте били начело! Искам да се срещна с вас. Научих за затрудненията ви. Готов съм да се сдружа с вас.
Беше много хубаво, за да бъде истина!
— Готов съм да ви дам чек от 85 000 долара — каза безстрастно Ейлсуърт, когато се срещна с Амундсен.
— 85 000 долара! Какво искате срещу това?
— Нищо друго, освен да ме вземете със себе си.
— Тъй да бъде, ще продължим заедно борбата, която вие водихте на фронта. Животът, нали знаете, е както войната вечна борба.
Двамата мъже незабавно изготвиха плана за прелетяване на Северния ледовит океан.
Но парите, които даде Ейлсуърт, не бяха достатъчни, да се решат всички проблеми. Освен това съдбата на „Мод“ терзаеше Амундсен, тъй като кредиторите го бяха поставили под съдебна възбрана. Сумата, която Ейлсуърт отпусна, не беше достатъчна да се финансират две експедиции: едната с „Мод“, другата със самолета.