А Ейлсуърт се интересуваше само от успешното и незабавно прелетяване над Полюса. На Амуидсен не му оставаше нищо друго, освен да се откаже от опита с „Мод“ и да насочи всичките си усилия към подготовката на експедицията по въздуха, която, ако излезеше успешна, щеше да разреши всичките му проблеми.
Той отпътува за Норвегия, за да се подготви. Смяташе да излети от Шпицберген. През това време „Мод“ беше скован от ледовете на Северния ледовит океан и не можа да стигне до „Нансеновото течение“ в околностите на Новоси-бироките острови. Ледът го обграждаше от всички страни. Туловището на кораба пропукваше, ребрата му сякаш стенеха. Ледовете притискаха „Мод“ и постепенно го изтласкваха нагоре, докато накрая той се издигна на повърхността на леда и остана там тринадесет месеца. За голямо щастие при последния ремонт в Сиатъл му бяха направили нов стоманен кил.
Малкият, самолет „Кристина“ беше от голяма полза. Пробният полет с Од Дал като пилот и капитан Уистинг като наблюдател излезе успешен. Първите полярни авиатори се запознаха с големите трудности на арктическата авиация. По време на полета пилотите нямаха възможност да определят характера на леда.
Всъщност нямаха и възможност да продължат проучванията си. При втория полет „Кристина“ се разби о един връх. Моторът беше смазан, шасито — неизползваемо. Доста работа се отвори на малката ковачница, построена върху леда за поддържане на съоръженията.
Преди откриването на сезона там се изработваха също и съоръжения за едър лов и риболов. Никак не беше трудно да си осигурят прясно месо. Истински празник за хората и за кучетата беше, когато имаха на закуска месо от бяла мечка.
Олонкин разполагаше е нов радиопредавател, който беше взел на борда от Сиатъл.
Цели три години остана „Мод“ в ледената пустиня. Ето какво пише сам Харалд Свердруп за това време:
„«Мод» въобще не можа да плува в арктическо море и от тази гледна точка експедицията бе провалена. Но тя има много важни научни постижения с трайна стойност. Амундсен лично винаги е заявявал, че главната цел на експедицията с кораба «Мод» — е научноизследователската работа. Той винаги много се бе интересувал от изучаването на полярните райони: от една страна — разрешаване на трудни научни проблеми, а от друга — събиране на информации за условията в полярните райони.
От 1922 до 1925 година Од Дал постоянно усъвършенстваше нашите съоръжения благодарение на своята изобретателност, на умението си като конструктор, на ловкостта и прецизността си на механик. Той можа да построи от една желязна кутия и няколко медни жици регистратор, снабден със сигнал за тревога. Той попълваше постепенно нашите съоръжения и това ни позволяваше да разширяваме изследователската си програма. Фактът, че всеки от нас беше в състояние да допълва нашия научен материал и че имахме няколко години на разположение за работа, улесняваше нещата.“
Амундсен много искаше да изплати дълговете, свързани с „Мод“, но не успя и когато през октомври 1925 година корабът пристигна в Ноум, кредиторите сложиха ръка върху него.
През януари 1926 година „Мод“ беше продаден на „Хъдсън бей къмпани“. Фирмата имаше намерение да го използува за пренасяне на съоръжения за своите агенции по северния бряг на Аляска. Но при първото пътуване за сметка на компанията през лятото на 1926 година корабът заседна в Къмбърлънд бей, където и остана.
Няколко години го използуваха за склад и за радиостанция, а накрая го изоставиха. Но в склада на заседналия кораб имаше газ и това представляваше опасност за риболова, тъй като ескимосите постоянно отиваха да демонтират от него всичко, което можеше да им влезе <в работа. Затова през 1930 година канадското правителство реши да вдигне във въздуха останките от кораба.
„Роалд Амундсен беше крайно доволен от научната работа на експедицията, макар че не я видя в окончателен, синтезиран вид. Едва през 1933 година резултатите от нея бяха обнародвани в пет големи тома, общо 2000 страници“ — пише Харалд Свердруп.
Но Амундсен разбра най-важното: през тези пет години бяха направени първите наблюдения на ветровете над 10 000 метра височина — ценен принос за бъдещите завоевания на полярното небе.
VII
ПОЛЕТЪТ КЪМ СЕВЕРНИЯ ПОЛЮС
Амундсен се завръща в Норвегия, настанява осиновените си деца в училище и заедно със своя пилот Оскар Омдал подготвя първия полет над Северния полюс.