— Вашият труд много ми помогна; дано моите пътешествия бъдат полезни за вашите деца!
НИЩО ОЩЕ НЕ Е ЗАВЪРШЕНО
Амундсен беше загубил до известна степен вяра в самолета. Опитът с „Кристина“, „Елизабет“, „Дорние-Вал“ — това беше вече много, твърде много!
Тогава аеропланът беше още твърде неустойчива машина.
Леко пропукана тръба, разхлабена шайба — това беше достатъчно да принуди пилота да се приземи незабавно. Трябваше да се предвиди възможност поправката да се извършва през време на полет, защото принудителното кацане е винаги опасно. Друг е въпросът е дирижабъла. Случи ли се авария е един от моторите, спират го и го поправят във въздуха.
Печатът наблягаше на факта, че експедицията не е стигнала до Полюса. Амундсен не беше постигнал резултата, на който разчиташе, и беше принуден да даде обяснение за нещо, което всички считаха почти като провал.
— Ние не достигнахме Полюса поради повреда на моторите и защото бяхме принудени да помогнем на другарите си, които паднаха върху плаващия лед. Стигнахме до 87° 43′ северна ширина, т.е. на 254 километра от Полюса. Не се признаваме за победени. Щом като самолетът все още не е най-доброто средство за полет над Арктика, ще използуваме дирижабъл, тъй като между Канадските арктически острови и Беринговия проток се простира непристъпен плаващ лед. От цяло го северно полукълбо там заледяването е най-силно. Затова подходящо е да се организира експедиция, която ще тръгне от Кралския залив в Шпицберген и ще достигне полюса на ледовете — за разлика от географските и магнитните полюси. Може би под тази бяла безбрежност се крият непознати още острови, които са продължение на Канадските арктически острови към запад, или пък това е огромен океан? Един няколкочасов полет ще даде възможност да се отговори на този въпрос — последната важна географска загадка, която Арктика крие. За изпълнението на тази програма Рийсер-Ларсен, специалист по аеронавтика, препоръчва италианския дирижабъл № 1. Според него от всички дирижабли, които сега се използуват, той е най-подходящ за тази задача. Затова ние се свързахме с полковник Умберто Нобиле — конструктора на дирижабъл № 1. Отзовавайки се на нашата покана, Нобиле дойде в Осло да беседва с нас. Сведенията, които ни даде за своя дирижабъл, ни убедиха, че той най-добре отговаря на условията на продължително пътуване, което възнамеряваме да предприемем. Освен това полковник Нобиле ни увери, че италианското правителство, което е собственик на дирижабъла, е готово да даде съгласието си, ако ние решим да го купим.
Решението беше взето! Трябваше да се изчака отговор от Рим.
VIII
ПОСЛЕДНОТО ГОЛЯМО ПРИКЛЮЧЕНИЕ — „НОРГЕ“
Когато узна, че Амундсен подготвя полет с дирижабъл над Полюса, м-р председателят на Италия Мусолини реши да предостави безвъзмездно на прочутия изследовател дирижабъл № 1, при условие, че ще лети под италианско знаме.
Но Амундсен не можеше да приеме такова предложение. Мечтата си от детските години да прелети над Северния полюс той трябваше да изпълни само под норвежко знаме. Той замина за Рим заедно с Рийсер-Ларсен, да подпише договор за покупката на дирижабъл № 1. Уговорено беше „балонът“ да бъде доставен на Амундсен в началото на 1926 година в летището Чампино20, след като бъдат направени някои подобрения.
За да осигури пари за тази покупка, Амундсен замина за Америка, където изнесе много сказки. Той пише: „Само щедростта на Ейлсуърт ни помогна да излезем от затрудненията, в които затъвахме; неговият чек от 85 хиляди долара ни осигури възможност да извършим първия полет над арктическия плаващ лед. Този път пак същият щедър меценат стана наше провидение: гой ни отпусна 125 000 долара.“
Шпицберген, по-специално Кралският залив със своето „миньорско село“ Ню Олесунд още веднаж трябваше да му послужи за изходна база. Амундсен реши да построи летище, състоящо се от хангар и мачта за привързване. Мачтата трябваше да послужи, в случай че се появи вятър и затрудни вкарването на дирижабъла в хангара.
В Ню Олесунд духат почти постоянни ветрове откъм ледниците в дъното на залива към изхода на фиорда. Мачтата беше 35 метра висока и тежеше 14 тона. Хангарът щеше да бъде 110 метра дълъг, 34 метра широк и 30 метра висок: приблизително 4000 кв. метра площ. Но поради студовете изпълнението на този проект изискваше гигантски усилия.