Как успяваха да изливат бетон при студове от –20 до –30°? Използваха горещата вода от казаните на електрическата станция. Наливаха я в бурета от два куб. метра и с шейна я пренасяха на строежа, където тя пристигаше достатъчно гореща. А пясъка и чакъла загряваха с огън от въглища.
Земята беше покрита със снежна покривка, дебела няколко метра. Групите работеха с рефлектори и бяха изложени на бурите на Арктика, където климатът е тъй капризен. Купища дърва и дъски се издигаха като планини, машини нямаше, заместваха ги човешките ръце. Наредени една до друга, дъските биха покрили разстояние от 25 километра.
На 29 март в Рим се състоя кръщението на дирижабъла. Нарекоха го „Норге“21 и италианският флаг беше заменен с норвежкия. Мусолини лично присъствуваше на тържеството. Рийсер-Ларсен представляваше Амундсен.
По пътя на „Норге“ се предвиждаха спирки за снабдяваме: във Фулхеъм (Англия), в Осло, в Ленинград, във Вадсьо — на северния бряг на Норвегия.
„Норге“ беше 106 метра дълъг и в най-широката си част беше 19,5 метра. Имаше три мотора по 250 конски сили всеки и това му позволяваше да развива скорост 80 километра в час. Обсегът на действие на дирижабъла достигаше 5200 километра. Разстоянието от Шпицберген до Аляска беше само 3200 километра. Но останалите 2000 километра не означаваха много нещо, тъй като всеки миг времето в Арктика се променя и никак не беше сигурно дали някоя буря няма да принуди дирижабъла да остане двойно или тройно по-дълго във въздуха. От Рим до Свалбард трябваше да прелети 7600 километра.
Племенникът на Роалд Амундсен, Густав, корабен капитан, пожела да пътува е вуйчо си, тръгвайки с екипажа още от Рим. Но Амундсен му заяви:
— Знаеш какво мисля за участието на роднините в експедициите ми; но щом като Рийсер-Ларсен те е избрал за сътрудник, приемам избора му.
На 10 април от Рим започна голямото приключение. В 7,30 часа дирижабълът излиза от хангара. Огромен сандък близо до вратичката на пилотската гондола привлича вниманието на присъстващите. В него са специалните облекла: топли дрехи, кожени ръкавици и шапки. В 9 часа „Норге“ потегля. Никакъв полъх: лъчезарно слънце. В 18 часа „Норге“ прелетява над Франция. На 11 април в 1 часа е над Бордо, чудно осветен: необикновена гледка! Настанен в левия борд, полковник Нобиле наблюдава всичко внимателно; апаратите за предаване на заповеди са му под ръка. Само комендантът, пилотите и навигаторът имат достъп до предната част на гондолата. Във второто подразделение — в десния борд — е „стаята с картите“, т.е. мястото на навигатора.
Той лесно може да предава инструкциите си на управляващия пилот. Тук са единствените два стола на „Норге“. Те са постоянно заети от журналистите, които са получили разрешение да участвуват в пътешествието. В задната част, също в десния борд, е радиоапаратът. В левия борд между радиоапарата и стената на гондолата тясно коридорче води към тоалетната, превърната в момента в редакция от представителите на печата.
Клапаните на дирижабъла са цял един свят. Трябва да се наблюдават и често да се проверява как са затворени, за да не стане някое голямо нещастие. Клапаните на „Норге“ са по 30 см в диаметър. Беше възложено на човека, който отговаряше за баласта, постоянно да ги наблюдава. За щастие! Защото, докато „Норге“ беше в хангара в Чампино за поправка, един работник изпуснал един клапан в резервоара. Тъй като не бяха взели резервен клапан, по време на полета започна да излиза много газ. Човекът, комуто бе възложено наблюдението на клапаните, беше сам и не можеше да вика за помощ. Нямаше и време да търси резервна част. Но в това критично положение той запази самообладание, запуши дупката с тялото си и започна да вика за помощ. Тази случка можеше да има трагични последици, но благодарение на съзнателността на работника дирижабълът пристигна здрав и читав.
В Лондон екипажът се настани в двора на една казарма. На сутринта още към 5 часа италианците поведоха шумен разговор помежду си и разбудиха норвежците, които спяха в съседното помещение. Напразно норвежците ги молеха да пазят тишина. Човек не може да спре птиците да поздравят с песните ой появата на новия ден!
Най-сетне пристигнаха в Ленинград, където експедицията предизвика всеобщо любопитство. Отдалеч надойдоха хора да видят това чудо — дирижабъла. Множеството спазваше строга дисциплина. Първия неделен ден 10 000 души се любуваха на „Норге“. Този ден кавалерийски части на прекрасни коне охраняваха летището. При даден знак част от войниците предаваха юздите на конете си на своите другари и идваха да видят дирижабъла. После идваха пък останалите. Екипажът беше настанен в двореца Гатчино. На изненаданите от хубавия прием аеронавти един офицер каза: