— И аз съм като тях, предпочитам чука пред перодръжката — доверяваше Роалд на стария Олсен, докато двамата седяха под сянката на един кораб, изтеглен на брега за поправка.
Но старият дърводелец поклати глава:
— Чукът е хубаво нещо, дете, но машината е още по-хубаво. Човек е направил всичко с ръцете си, но благодарение на главата си. Колкото повече е работил човекът, толкова повече се е развивал мозъкът му. Той е трябвало да намери дърво, да го отсече, да го рендоса, да свари катран, да опъне платна и да научи хората да плуват. А ето че днес парната машина надмина платната; туловището на кораба се прави от стомана. За да се подготви и изработи всичко това, мускулите не стигат, нужна е работа на мозъка.
— Мозъкът мускул ли е?
— Ако щеш, тъй го кажи. Мускул, който командва всичките ни органи. Ако искаш да пуснеш в действие юмруците, ушите, очите си, трябва да използваш мозъка си, също както ако искаш да четеш или да пишеш. Всички действия на човека се управляват от мозъка. Много е трудно да се съди кое е по-полезно: главата или ръцете…
— Тогава какво?
— Трябва да накараш и ръцете, и главата да работят, момчето ми.
Над главите им в лазура летяха чайки — като перца, хвърлени от ръката на магьосник. Те крякаха. Роалд погледна към небето.
— Защо крякат?
— Нали виждаш, че разтоварват херинга? Там, където има херинга или моруна, има и чайки. Където има-чайки, там са и нашите кораби, а в тях — бурета, пълни с риба — това живо злато, което нашите моряци извличат от океана. Без рибата нашият народ би измрял от глад. — Ами китовете? Тях чайките откриват ли ги?
— Не, китовете се откриват по водните струи, които изхвърлят. Погледни този кораб до нас, той е китоловен. Това буре горе на мачтата му се казва „наблюдателен кош“. Колкото по-високо е поставен той, толкова по-надалече наблюдателят може да обглежда морето.
— Че тогава защо не привържат към всеки китоловен кораб по един балон, който да се издига много високо?
— Ами бурите? Представяш ли си колко са силни те?
— Но моряците са смели. Нали отиват в далечни морета да ловят моруна, моржове, тюлени и китове? Когато аз стана моряк, ще поставя наблюдателя в балон.
И всеки ден старият Олсен и детето водеха подобни разговори.
Освен това в корабостроителницата на баща му много корабни капитани с охота разказваха на детето приключенията на дедите си и своите. Скоро думите на моряците престанаха да задоволяват безграничното любопитство на Роалд. Той започна да мечтае да се запознае с бордовите дневници, в които най-смелите, капитани бяха описали подвизите си.
— Можеш ли да ми намериш някой бордови дневник? — помоли той един ден Олсен.
— Защо ти е? — запита изненадан старецът.
— Аз искам да стана моряк, нали съм ти казвал. Преди да се кача на кораба, искам да науча колкото може повече неща за морето й за далечните земи.
— Само не споменавай това пред баща си! Той не иска да тръгнеш по моретата, нали знаеш?
— Но всички наши прадеди са били рибари и с това са осигурявали живота на нашата страна. Защо тогава да не замина и аз?
Роалд се снабди с книги. Когато не разбираше нещо, питаше хората от пристанището. После обмисляше думите им и ги съпоставяше. Впечатлителността и чувството му за справедливост го караха да разсъждава по всички проблеми и да се задълбочава.
Както всички норвежци, и баща му Йенс Амундсен беше едновременно моряк и селянин. По крайбрежието хората се занимават с онова, от което страната има най-голяма нужда. Строят платноходки, ремонтират кораби, занимават се с крайбрежно корабоплаване, тъй като водният път е най-сигурен и най-евтин. Вътрешността на страната — планинска и покрита със сняг през по-голямата част от годината — никак не улеснява обработването й, но въпреки това тези селяни-моряци използуват и най-малкото парче земя.
Именно този „амфибиен“ характер на Норвегия — страна, която се препитава еднакво от земята и от морето — улеснява развитието на Роалд. Ако се беше вслушал само в призванието си, той много рано щеше да тръгне по моретата и нямаше да стане нищо повече от един обикновен моряк. Но майка му го насърчаваше да обогатява познанията си.
Тя му внушаваше да си избере професия, която да му осигури възможност, без да се отделя от бащиния дом, да задоволи на по-голяма висота желанието си за открития, да надрасне детските си мечти.
Роалд често беше слушал майка си да му разказва з; суровия живот на моряците. Тя наблягаше на големите опасности, които крият пътешествията из далечни страни.
— Кажи една такава страна! — каза веднъж детето.
— Китай например … Аз дълго живях там заедно баща ти. Ужасно е да се живее, в тази страна!