— Заради вашия подвиг вие заслужавате да прекарате няколко дни като истински князе.
През свободното си време хората от екипажа разгледаха Ленинград и можаха да проверят правдивостта на репортажите за живота в СССР. Интересът към експедицията беше толкова голям, че Академията на науките и факултетът по география при университета организираха два приема в честна пътешествениците.
На 5 май в 10 часа „Норге“ отлетя за Вадсьо. Той летеше над железопътната линия от Ленинград към Северния ледовит океан, построена през Първата световна война. Това бе истинска нишка на Ариадна посред огромните самотни гори и големи езера, свързани помежду си. Тук беше границата между Северна Русия и обитаемите райони.
Напущайки Вадсьо, „Норге“ се движеше по северния бряг на Норвегия на запад, после се насочи право на север. Ако небето беше ясно, от 300 метра височина щяха да могат през всичкото време да виждат земята. Но имаше гъста мъгла и те само за миг зърнаха Мечия остров. Тази бегла гледка им помогна да определят къде се намира дирижабълът. Оттам поеха по посока на Шпицберген. Подготвяйки се за кацане, когато минаваха над остров Принц Карл, изхвърлиха няколко торби пясък по 20 килограма. Макар да падаха от 300 метра височина, те не можаха да разчупят леда.
Показа се нос Митра, на полуострова в северния край на Кралския залив. „Норге“ беше над фиорда. Ето и Ню Олесунд, зад него селото, хангара. Два големи бели кита играеха между ледени блокове.
Племенникът на Амундсен Густав описва пътуването на „Норге“ от Рим до Шпицберген така:
„На 7 май в слънчева утрин Амундсен чакаше «Норге». Никакъв полъх на вятъра. Времето е тъй тихо, че димът от лулите се издига право нагоре. На снежната покривка пред хангара, където «балонът» трябва да се приземи, гъмжи от народ. Като прави няколко кръга, за да може комендантът да се запознае с мястото, дирижабълът бавно се спуска. По прозорците иа трите гондоли се показват главите на механиците и на другите членове на екипажа; разменят си поздрави с нетърпеливо чакащите ги другари. Дирижабълът е пред хангара и лесно го прибират вътре. Амундсен и дугарите му извикват три пъти «ура» в чест на екипажа. Оркестърът изпълнява националните химни на четирите страни, които имат свои представители в експедицията — Норвегия, Съединените щати, Италия, Швеция. Норвежкият екип, който не бе спал 44 часа, е облечен в леки дрехи.“
Това празненство не беше тъй весело, както подобаваше да бъде. От 29 април до пристигането на дирижабъла в Кралския залив съществуваше скрито напрежение. Какво се беше случило? Американският параход „Чентиър“ се беше появил във фиорда. Вестниците от цял свят пишеха, че пристигането му силно изненадало Амундсен и другарите му. Обзело ги и друго голямо разочарование: докато чакали пристигането на „Норге“, Амундсен узнал, че американският авиатор Бърд се готви да го изпревари със самолет тип „Фокър“, кръстен „Джозефин Форд“. Но Амундсен опроверга тази версия на печата. Всички членове от експедицията на Амундсен помагаха на американците с каквото можеха. „Джозефин Форд“ беше поставен на салове. На 3 май Бърд изпробва за първи път самолета си. На фокъра бяха прикачени ски. Опитът излезе несполучлив.
При опита да излети една от ските му се счупи. Вторият опит завърши по същия начин. Амундсен започна да се съмнява, че съперникът му ще може да отлеги. След тежък труд американците можаха да построят чудесна равна писта, гладка като пързалка.
Ясно беше, че Бърд се стреми да достигне Полюса, преди „Норге“ да е потеглил. Амундсен имаше голямо желание да отлети един или два дни преди 10 май, но се налагаше дирижабълът да бъде прегледан, а измореният екипаж имаше нужда от почивка.
Хората изглеждаха обезпокоени от „нелоялната конкуренция“, както казваха те.
— Нашата експедиция няма нищо общо с полета на Бърд — казваше Амундсен пред екипажа, за да го успокои.
И той беше прав: Бърд смяташе да предприеме само едно пътуване до Полюса и обратно. От Ню Олесунд до Полюса имаше 1200 километра. Амундсен пък си беше поставил за цел да стигне до Аляска през Полюса с непрекъснат полет, т.е. да измине 2100 километра повече. Амундсен не искаше да чупи рекорди.
— Да стигна Полюса, само по себе си не е нищо изключително. Повече ме интересуват научните сведения — повтаряше той.
Норвежците си бяха поставили две главни задачи:
1. Да докажат, че е възможно въздухоплаването над Северния ледовит океан, който дотогава не беше прелетяван.