2. Да установят, че по този път има и други земи, непознати на човека.
Предвиждаха се редица други изследвания: неизвестна беше например общата посока на дрейфа на ледовете, които в тези райони причиняват най-опасното задръстване. Затова, преди да излети към неизвестността, „гигантската пура“ трябваше да бъде съоръжена със специални апаратури.
На 10 май в навечерието на отлитането на „Норге“ в един и петдесет и пет часа Бърд отлетя със своя самолет „Джозефин Форд“ към Полюса. Това ни най-малко не раздразни Амундсен. Напротив, на раздяла той пожела на американеца „пълен успех в смелото начинание“.
Същия ден в 17 часа „Джозефин Форд“ се приземи, след като пръв беше стигнал до Полюса по въздуха. Екипажът на „Норге“ посрещна Бърд с „ура!“ и в знак на кавалерско възхищение Амундсен му изпрати две каси с ракия с надпис „медикаменти“, за дабъдат спазени фомално американските закони за забрана на спиртните напитки.
Пътуването на Амундсен се очертаваше като много по-опасно, преди всичко заради разстоянието, което трябваше да изминат отвъд Северния полюс. На дирижабъла имаше храна за 16 души за два месеца — общо 275 килограма или по 350 грама дневно на човек. Тъкмо колкото беше нужно, за да не умрат от глад.
Всичко беше предвидено: слънчеви компаси, магнитни компаси, секстанти, дрейфометри, спиртен нивелир, радиоапарат и други. Водата в радиаторите съдържаше 40% глицерин, за да не замръзва; механизмите на съоръженията бяха намазани със специално масло, за да устоят на студ до –40°.
Екипажът имаше дрехи от овчи кожи и кожуси от еленови и мечи кожи.
Амундсен не беше обикновен изследовател, а „хуманист“ и организатор. За успеха на едно дело от такъв мащаб не му беше достатъчен колектив само от смели хора. В експедицията трябваше да участвуват специалисти, и хора с богато въображение. В подбора на сътрудниците, в прилагането на разумен метод според Амундсен проличава големият ръководител, годен да осигури безупречната работа на всички звена на експедицията.
Екипажът имаше следния състав:
Роалд Амундсен — ръководител на експедицията, Линкълн Ейлсуърт — помощник-ръководител, Умберто Нобиле — комендант на дирижабъла, Рийсер-Ларсен — помощник-комендант, Емил Хорген — пилот, Оскар Уистинг — пилот на дълбочинното кормило, Биргер Готвалт — радиотелеграфист, Фин Малмгрен — от Университета в Упсала — метеоролог, Фредерик Рам — репортер, Оскар Омдал — авиатор, отговарящ за моторите.
ПРЕЛИТАНЕ НА „ЛЕДЕНАТА САХАРА“
— Хвърлете баласта! — заповяда Амундсен. Беше 11 май 1926 година, 8,55 часа сутринта.
Дирижабълът се издигна.
„Кралският залив блести в светлина, пейзажът — чисто бял с огромни ледници и върхове, отрупани в сняг — пише Амундсен. — Долу по безупречно белия килим се движат малки черни точици: това са нашите приятели, които ни изпращат последен поздрав.“
В този миг фокърът на Бърд лети около „балона“, за да му пожелае, на свой ред пълен успех.
Нова ера започваше в историята на световното въздухоплаване; предстоеше да бъде открит най-късият път между Америка и нашия континент през Северния ледовит океан. Световната общественост следеше с вълнение най-смелата инициатива в живота на Роалд Амундсен.
Тя имаше не една причина да се вълнува от първия полет над „Ледената Сахара“, разположена на върха на света. Преди 15 години изследователят беше завладял Южния полюс. Успешното откриване На Северозападния проход (Гренландия—Аляска) — бял път, осеян с труповете на толкова мореплаватели, перипетиите на една драматична четиригодишна одисея по сибирския бряг и полетът с хидроплан по посока на Северния полюс създадоха слава на великия норвежец.
Същия ден в 10,35 часа „Норге“ достигна южната граница на голямата плаваща ледена маса. Тази година границата се намираше на 80-ия паралел. Безкрайна бяла стена на фона на черно-белия полярен пейзаж.
Амундсен и другарите му забелязват сгушени в пукнатините три кита, осъдени да бъдат смачкани между ледовете. Малко по-нататък две бели мечки, подплашени от шума на моторите, се втурват във водата.
Хубаво слънце придружава изследователите. Огромната сянка на дирижабъла се откроява като апокалиптично чудовище върху искрящата повърхност на плаващия лед. Амундсен има чувството, че преживява един от романите на Жул Верн.
Отвъд 83-ия паралел няма никаква следа от живот. „Земята е като угаснала от студ звезда.“ Десет души са се струпали в кабината на коменданта. В 18,40 часа левият мотор спира: тръбите за бензина са се запушили от лед. Всички са заобиколили талисмана на експедицията — един фокстериер, и обръщат очи към богородицата на гондолата. „Четирилистната детелина ще ни донесе щастие.“