Но за ръководителя на експедицията нито горещите молитви, нито суеверията мотат да заместят „петнистната детелина“ — човешката ръка, в случая — ръката на механика. Тя пуска: в действие мотора, поправя дефектите … След няколко минути повредата е отстранена. Всички си отдъхват с облекчение.
— О, тази ръка, каква магическа пръчка е тя! — отбелязва хвърчащият викинг.
Опитът го е научил, че изключителните дела и откритията не, са плод на някакъв късмет и че големите подвизи никога не идват за гениите като дар от небето. Животът не е случайност, лотария, а непрекъсната, вечна борба, в която не-бива да се слага оръжието. Колкото повече човек работи, колкото повече воюва, толкова по-щедра е към нето природата. В борбата с природата човек трябва да умее да използува и да пести силите и съоръженията си. Ето защо през целия път „Норге“ ще тъгува е двата мотора, третият ще стои винаги готов да замени някой повреден.
В 19 часа Амундсен чува приветствие от родината, което ще го насочва през непознатия свят. „Представям си — пише той тогава, — че се намирам в своята стая и чувам ударите на стенния часовник.“
Когато, планина от мъгла прегражда пътя на дирижабъла, Амундсен заповядва да се издигнат на 1000 метра височина, за да ги огрее слънце.
Към 87-ия паралел една телеграма лично от крал Хокон, с която се присъжда „Кръста на Заслугата“ на радиотелеграфиста Готвалт, развълнува целия екипаж. На 11 май в полунощ „слънцето свети с целия си блясък“.
На 12, в 1 часа и 25 минути, Рийсер-Ларсен уточнява и възкликва:
— Стигнахме! Намираме се на върха на Земята!
Флагчетата на страните, участвуващи в експедицията, незабавно ще бъдат хвърлени върху плаващия лед.
Амундсен заповядва да слязат на 100 метра височина над плаващия лед. Той взема норвежкия флаг и с всички сили го хвърля в пространството … Флагът се забива в леда. Ейлсуърг прави същото и с възторг вижда знамето със звездите да се вее недалеч от норвежкото. Нобиле на свой ред хвърля италианския трицвет. Хората от екипажа стоят мирно със свалени шапки.
Скоро мъглата обгръща със своето було знамената-сим-воли.
Щом прелетяват над северния връх на земната ос, че тирите посоки на света се променят. Тръгвайки от Полюса, от която и да е посока, човек се движи все на юг, а изток сега остава вляво. Киплинг не беше предвидил този случай, когато писа: „For West is West and East is East and never the twain shall meet.“ („Защото Западът е Запад, а Изтокът е Изток и никога не ще се срещнат.“)
Целта, която трябваше да стигнат, беше нос Бароу, но тук времето е с 11 часа по-назад в сравнение с Шпицберген. За „Норге“ още не беше дошъл 12 май, а беше все 11 — денят на тръгването. Дирижабълът прекарва още една нощ срещу 11 май. В седем часа сутринта не се вижда нищо друго освен ледове. Амундсен непрекъснато следи с бинокъла кога ще се появи суша. Той забелязва диря от мечки — тези големи скитници на Арктика. Тук-там някакви „призрачни земи“. Всъщност това са плаващи ледени острови. Студът става още по-лют. Скреж и ледени парчета се полепват по въжетата и стените на гондолата. За екипажа на „Норге“ това са крайно опасни минути. Наистина през 1897 година същото явление причини злополука с първия балон, с който шведският изследовател Андре предприе щурма към Полюса. Отчупили се ледени късове падат върху перките, които ги отблъскват към платнената обвивка на дирижабъла. Цепнатините трябва да се закърпват незабавно.
„Когато някой леден къс пробие балона — пише Амундсен, — сякаш се чува изстрел. За щастие нито един леден къс не проби обвивката на клетките за газа. — И добавя: — Наслоеният по балона скреж предвещаваше гибел не само защото застрашаваше експедицията с неизбежно падане върху плаващ лед, но и защото я лишаваше от необходимите за сигурността й сведения. На 12 май сутринта радиоапаратурата на «Норге» престана да работи поради смущения, причинени от електричеството в атмосферата и от дебелия леден пласт, натрупал се по антената. При тези условия ние не можехме да получаваме метеорологични сведения тъкмо когато бяха особено важни за нашата сигурност.“
На 13 май в 1 часа изтичат четиридесет часа, откак „Норге“ бе напуснал Кралския залив. В 4 часа хората от екипажа проявяват известно смущение, защото още не забелязват земя.
В 6 часа и 46 минути Амундсен известява:
— Земя откъм левия преден борд!
Новината се разнася светкавично. Но мъките още не са се свършили. Едва в 7 часа и 25 минути дирижабълът лети за първи път над американския бряг. Той бе прелетял над целия Северен ледовйт океан.