Но целта още не беше достигната. „Норге“ летеше сред мъгла и трябваше да издържи на една страшна буря над бреговете на Аляска. Загубен в облаците, покрит с нов леден пласт, блъскан от ледения вятър, дирижабълът изживяваше най-драматичните мигове от своето пътешествие. В 16 часа той се отдалечаваше от бреговете на Аляска и се насочваше към Сибир. В 17 часа и 55 минути „Норге“ отново лети над Беринговия проток по посока на Аляска. От време на време гондолите почти докосват върховете на леда и купчините чакъл край брега. Амундсен държи да не се отдалечават от тези височинки, за да не изпусне нишката на Арпана.
Едва на 14 май в 7 часа той забелязва близо до морето едно село, заобиколено от лагуна, покрита с още гладка ледена покривка. Този терен му се стори удобен за приземяване. Дирижабълът имаше бензин още за 7 часа. Амундсен смяташе да стигнат до Ноум. Всички бяха изтощени до краен предел. Повечето от членовете на екипажа не бяха спали близо четири денонощия. Някои имаха кошмари от преумора. Затова ръководителят реши да се приземят колкото е възможно по-близо до суша и да спуснат един гайдроп с половин тон тежест, за да се намали скоростта па балона.
Но тъй като „котвите“ не можеха да се „закачат“ за гладката ледена повърхност, няколко души скочиха на земята и започнаха да теглят гайдропа тъкмо когато „Норге“ щеше да се блъсне в къщите. Заедно с притеклите се на помощ хора от селото приземиха дирижабъла.
— Къде сме? — попита Амундсен туземците.
— В Телър — отговориха му те.
Няколко минути след приземяването излезе неочаквана буря и нанесе тежки повреди на балона. Членовете на екипажа предпочетоха незабавния сън пред топлото ядене, което им сготвиха ескимосите.
Амундсен току-що бе доказал, че е възможно старият и новият континент да се свържат с въздушен мост.
На „Норге“ бяха нужни 64 часа, за да прелети 3000 километра. Опасностите, които екипажът срещна, големите затруднения, предизвикани от скрежа и бурята, внушиха па Амундсен пророческата мисъл:
— Ще дойде ден, когато въздушният път над Северния ледовит океан широко ще се използува, но движението ще трябва да става с осеммоторни или поне с четиримоторни самолети … Самолетите са по-бързи и по-успешно от дирижаблите устояват на бури.
За кратко време световният печат беше осведомен за несполучливото приземяване и навсякъде но света бяха публикувани снимки от произшествието. В същото време екипажът на „Норге“ полагаше усилия да опаси всичко, което можеше да бъде спасено от разрушения дирижабъл.
Още в Телър, преди да бе започнало победното шествие на експедицията из Америка и Норвегия, между нейния ръководител Роалд Амундсен и полковник Нобиле възникнаха разногласия. Никой не се съмняваше, че капитан на „Норге“ е прочутият изследовател Роалд Амундсен. Но конструкторът на дирижабъла твърдеше — това трябва да се разбере! — че благодарение на неговия въздушен кораб, и само на него, експедицията е завършила успешно. Още повече разногласия възникнаха във връзка с протокола.
Преминаването през Северна Америка беше същинско тържество. Екипажът пътуваше в специален вагон, прикачен към „Нортън Пасифик“. На всяка гара го приветстваха.
Всички големи вестници по целия свят публикуваха подробни описания за големия подвиг. Още по пътя Амундсен и неговите хора можаха да научат първите новини за експедицията. Но вестниците бяха ненаситни.
В Америка възторгът надмина всички очаквания, по още по-въодушевена беше цяла Норвегия. Хиляди хора бързаха да поздравят Амундсен, когато на 12 юли 1926 година той пристигна в Берген. Градът, в лятна премяна, отпразнува завръщането на полярните изследователи.
След като всички хора от крайбрежието — рибари, моряци, и всички кораби, излезли да ги посрещнат, поздравиха героите, столицата, отскоро наречена Осло, ги посрещна на свой ред.
„Няма нищо по-трогателно от това да се завърнеш в родината си и да видиш народа си тържествуващ“ — пише победителят. И пак си спомня своята майка. О, ако тя можеше да види колко почитан е моряшкият занаят и колко полезен може да бъде за цял един народ! Колко далеч са норвежците от завоевателския дух на викингите! Те прогласяват една мирна победа!
На тържеството, организирано на кея, Амундсен благодари на съотечествениците си от свое име и от името на другарите си с думите:
— Често са ме питали какво ме тласка към всички тези пътешествия и защо си правя толкова труд! — И разгъвайки норвежкото знаме, което се беше развявало на „Норге“ от тръгването му от Рим до края на експедицията в Телър, той възкликна: — Това знаме е овехтяло и разкъсано. Да! Но по него няма нито едно петно!