Още веднаж героят на Арктика минава между народа, струпай по украсените улици от „Крал Йохан“ до Двореца. Хиляди хора го викат да излезе отново на балкона, когато той се прибира.
Експедицията на Амундсен направи огромна услуга на човечеството. Съществуваха още много погрешни представи за тези райони, дори в умовете на сведущите хора.
Така например, преди да предприеме своя полет, изследователят бе получил от един държавник телеграма, колкото наивна, толкова и възторжена:
„С вълнение ви приветствам за Вашата смелост да преминете от палещата жега на Южния полюс към нечовешките студове на Северния полюс“.
Вярно е, че и в „Капитан Немо“ Жул Верн наивно описва как капитан Немо открива, че Южният полюс е район с умерен климат! Но най-важното, което установи експедицията, беше, че в Арктика няма неоткрита земя.
През 1927 година Амундсен е поканен в Токио, където води разговори и изнася сказки. Той дословно казва:
— Вече не вярвам в дирижаблите като транспортно средство и съм уверен, че след десетина години самолетът ще бъде най-доброто средство за съобщенията между Европа и. Далечния изток, тъй като най-късият път, който свързва тези райони, минава през Полюса.
След пътуването си до Токио Амундсен се срещна отново с Бърд и Ейлсуърт и заедно с тях основава в Ню Йорк най-затворения клуб от преди войната. Негови членове могат да бъдат само ръководители на експедиции, посетили един от полюсите.
IX
ИСТОРИЧЕСКИЯ ВЪЗХОД НА СЕВЕРНИТЕ РАЙОНИ И ДРЕБНАВИТЕ СПЛЕТНИ НА ХОРАТА
Да бъдеш добродетелен — казваше Марк Твен, —
е добре, но да учиш другите на добродетел,
е още по-добре… и много по-лесно!
В своя живот Амундсен се беше изградил като ръководител, като демократичен ръководител, като човек, който ръководи другите чрез убеждаване, който потвърждава думите си с дела. На времето той беше изпълнен с въодушевление. У него кипеше пламенното желание да действува. Без това желание няма движение. Нищо не можеше да промени схващанията му: той делеше хората на две групи: знаещи и незнаещи. Знаещи, които с делата си са показали, че владеят някоя област на знанията. Да се оставиш на влиянието на незнаещите, означава да изпаднеш в безпринципност, в слабост, да тръгнеш по лесния път на самохвалковците, на посредствеността, на красноречивия мързел. Амундсен умееше да подбира съветниците и сътрудниците си. Той беше поет по душа, но практичен в своите дела, човек с благородни чувства и с ясна мисъл. От тази противоположност се раждаше хармонично равновесие, годно да въздейства и на широките маси, и на учените. Той вярваше в своето дело, но се чувствуваше смазан от дребнави сплетни и досадни интриги.
Въпреки големия успех на експедицията с „Норге“ Амундсен почувствува крайна умора от разногласията с Нобиле, от направените дългове — цена на многобройните му експедиции, от неотзивчивостта на много официални институции и се оттегли в своя дом в Свартског.
През целия си живот Амундсен чувствуваше силата на истината на Молиеровия Арпагон: пари. Тази дума се чуваше от всяка уста. Хората, които говореха за благородни постъпки, за изкуство, за морал, в подсъзнанието си мислеха само за пари. Парата беше общият знаменател, неизвестното във всички човешки уравнения. Амундсен пък отдаваше цялото си сърце и цялата си вяра на делото, което се готвеше да осъществи; що повечето хора се съгласяваха с него едва след успеха, защото за тях големите дела не бяха проблем на сърцето или смисъл на живота, а въпрос на печалба и оказани начаса почести. Всеки искаше да използува благородството му и неговата висока принципност, но в името на себичния морал никой не му отговаряше със същото. То е, за щото хората мерят добродетелите в пари, а Амундсен като Сен Симон съдеше за хората по извършения труд. Обвиняваха го в егоизъм или човеконенавист. Той беше роден много рано и нямаше средства да осъществи мечтата си. Все по-разоряващи се финанси задълбочаваха пропастта между блян и действителност.
И въпреки това след пътешествията на Амундсен цял свят се убеди, че географската проекция на Меркатор22 е остаряла. Северният полюс, където се събират всички меридиани, образува с паралелите истинска паяжина, вплела в себе си съдбата на човечеството. Над тази мрежа се носят летящите викинги, защото на дракарите от XX век бяха поникнали криле.
На кого от тримата мъже дължим почит: на Жул Верн, на Нансен или на Амундсен? Жул Верн и Нансен бяха предшественици, а Амундсен — истинският конквистадор на новото време.
вернуться
Герард Кремер Меркатор (1512–1594) — фламандски картограф и математик. — Б. пр.