Лорд Кързън произнесе реч. Като обясни подробно с подходящи думи темата на моята сказка, наблягайки на значението, което придавам на кучетата за моя успех, лорд Кързън завърши своето слово с думите: «Затова предлагам троен тост за кучетата.» Миг след това той потвърди ироничния и оскърбителен смисъл па своите думи, като се обърна към мен с излишен жест за успокоение и макар че аз не помръднах, разпалено ме увещаваше да не обръщам внимание на това прикрито оскърбление“
Статията на Амуидсен предизвика всеобщо възмущение сред членовете на Кралското географско дружество. Като привлича вниманието на автора върху приветствената реч на лорд Кързън, в писмото си от 28 юни 1927 година секретарят на дружеството отбелязва между другото:
„… Натоварен съм да съобщя от името па председателя, че трябва да се извините на дружеството, след като публикувахте толкова неточни данни, с цел да дадете невярна представа за отношението и поведението на дружеството към Вас и особено за всички двусмислици, на които тъй изчерпателно отговаря протоколът от събранието, обнародван в «The Geographical Journal».“
На това писмо Амундсен не отговори лично, а чрез своя секретар.
„В отговор на писмото Ви от 28 юли — пише той на 6 август 1927 година — съобщавам Ви, че предадох писмото на капитан Амундсен. Той ме помоли да изразя голямото му учудване от неговото съдържание. Както пишете в писмото си, речта на председателя па вечерята не е протоколирана. Като твърдите това, не разбирам как можете да се съмнявате в думите му. Съвсем естествено е като почетен гост той да си спомня винаги една такава обида, която обаче е могла да остане незабелязана от останалите. Животът и кариерата на Амундсен са достатъчни да ви накарат да разберете, че днес той няма да се откаже от това, което е писал вчера, нито пък ще се извини.“
Последица от това писмо: Амундсен се отказва от почетното си членство в Royal Geographical Society.
СЛУЧАЯТ НОБИЛЕ
Като свършиха приемите, организирани из цяла Америка в чест иа Амундсен след пътешествието му с „Норге“, прочутият изследовател прочете във вестниците оскърбителни бележки. Остро го нападаха, че искал да мине за ръководител на експедицията, макар че съвсем не познавал техниката на летенето с дирижабъл. Още веднаж Амундсен се беше излъгал в признателността на хората.
Освен дребните неприятности, свързани с протокола, Нобиле накърни гордостта на Амундсен с изявленията си за предимството на италианската техника в строежа на дирижаблите. Той твърдеше това толкова по-уверено и защото сам беше конструктор на балона. Амундсен пък разсъждаваше така: именно ние се сетихме да прелетим над Северния ладовит океан; пак ние се доверихме на това средство, а освен това го платихме. Само ние познаваме из основи Арктика и като признание на предишните ни усилия, дирижабълът бе наречен „Норге“ и пътуваше под норвежки флаг. И в края на краищата нали самообладанието на Рийсер-Ларсен, който сграби дълбочинното кормило, спаси „Норге“ от гибел? Любопитен съм да видя как някой ден италианците ще прелетят над Полюса със собствени средства.
Още едно доказателство, че Нобиле смяташе норвежците за незаменими, беше фактът, че три дни след приземяването в Телър италианският комендант замисли нова експедиция и предложи на другарите на Амундсен да го придружат, когато тръгне. Норвежците доловиха в това предложение желанието на Нобиле да изолира Амундсен от най-добрите му сътрудници и го отхвърлиха. Да се отделят от Амундсен, макар и мислено, за тях беше предателство.
Като се има пред вид при какви условия Амундсен организираше своите експедиции, споровете с Нобиле нямаха само морални, но и финансови последици. Те застрашаваха да създадат големи неприятности на изследователя с кредиторите му и с членовете на екипажа. Само благодарение на печалбите, които носеше експедицията, беше възможно да се изплащат дълговете и да се подготвят бъдещите пътешествия. Така например преди потеглянето на „Норге“ Амундсен сключи договор с „Таймс“ за публикуване на един негов репортаж. Но неочаквано редакцията на вестника протестира пред изследователя и му отправи упреци. Защо? Защото екипажът на Нобиле вече бил публикувал репортаж в американските вестници.
Освен това Норвежкият аероклуб можа да продаде филма от експедицията на хидроплан № 24 само за 50 000 долара, тъй като събитието вече беше остаряло, а това означаваше голяма загуба за Амундсен. Дефицитът на „Норге“ достигна 700 000 долара. Но това не беше всичко. Когато се готвеше да предприеме обиколка из САЩ, за да изнася беседи, Амундсен узна, че италианците са го изпреварили. Натъжен, той сподели мъката си със своите другари: