— Той ми причини толкова злини и сега ми пречи да изплатя дълговете си! Свършено е с моята изследователска дейност! Притиснат съм от дълговете … Собственият ми брат стана мой неприятел!
Обяснимо е огорчението, което обзе Амундсен, когато всички тези сплетни бяха публикувани и когато италианците започнаха психологическа кампания за бъдещата голяма победа на експедицията „Италия“ без участието на норвежците.
По това време, както вече казахме, Амундсен живееше в Бонесфьорд в Свартског, на 20 километра от Осло, с една стара прислужница, която гледаше домакинството му, и верния Уистинг, който оставаше при него за дълго.
— Вече всичко е приключено, оттеглям се завинаги — беше решил прочутият изследовател.
През пролетта на 1928 година му дойдоха на гости неколцина стари другари. Искаха да си поговорят със своя бивш ръководител. Целият сияещ, Амундсен ги прие на прага на вратата, но не ги покани да влязат.
— Какво ново, приятели? — попита ги той радостен.
— Нищо особено, дойдохме просто да побъбрим с вас.
— Съжалявам, че не мога да ви поканя вътре — забеляза Амундсен. — Нямам прислуга да ви посрещне. Сам съм!
— Знаем и тъкмо затова дойдохме. Вие имате нужда от помощ и от другари — ето ни насреща.
— В такъв случай, ако приемете да ви гостя както мога, добре дошли. Влезте!
Гостите влязоха и се заловиха да приготвят нещо за по-хапване. Работеха заедно и със същата веселост, както някога на корабите, които ги отнасяха към Полюса.
Бяха дошли и Уилкинс и Ейлсън, на връщане от Америка след полета си над Северния ледовит океан през пролетта на 1928 година.24
— Гордея се с вашия успех. Ние всички сме войници на един и същи фронт. Вие защитихте една кауза, която принадлежи на цялото човечество! — им каза Амундсен.
На раздяла той им обеща да присъства на тържеството, което Клубът на норвежката авиация в Осло организираше в тяхна чест.
Останал отново сам, Амундсен продължи да се грижи за своите рози.
Пред всичките си гости той повтаряше: — Оттеглих се, приключи епохата на изследванията. Но всички знаеха, че при пръв случай магнитът на опасността ще го привлече отново към призрачните земи, който през-целия му живот са го очаровали. Така разсъждаваше и неговият другар Уистинг……
По това време вестниците се занимаваха само с потеглянето на „Италия“ — към Северния полюс.
X
СПАСЯВАНЕТО НА „ИТАЛИЯ“ И ТРАГИЧНАТА СМЪРТ НА АМУНДСЕН
Генерал Нобиле предприе нов опит за изследване на Северния ледовит океан с дирижабъл от същия тип като „Норге“, на име „Италия“.
Балонът отлетя на 23 май и по метеорологични причини се насочи към Полюса през Гренландия.
На 24 май в 0,20 часа Северният полюс беше достигнат. Нобиле искаше да се приземи там с помощта на каучукова шамандура. За тази цел беше приготвил торба с припаси и плавателни съоръжения. Но операцията се оказа невъзможна и мисионерите на Дуче трябваше да се откажат от своя лроект за приземяване след двучасови напразни усилия да завоюват една победа „де факто“, като стъпят върху въображаемата ос на Земята. Но те хвърлиха там кръста, герба па Милано и трицветното знаме.
Увлечени от въодушевлението си, навигаторите от „Италия“ не се бяха съобразили с предупрежденията на метеоролозите, които предвиждаха мъгла и буря. Норвежките станции предадоха нарочно за тях тези предвиждания.
На 25 май, изненадан от ледения вятър, дирижабълът отчаяно воюва срещу развихрените природни стихии: вятъра и още по-смъртоносния скреж. Екипажът напразно се опитва да очисти „Италия“ от този тежък пласт, който се трупа по стените му. Натежала, губеща равновесие, задната част на дирижабъла „Италия“ се наклонява към плаващия лед, а предната сочи към небето.
Люшкан в стихията на развилнелия се въздушен океан, дирижабълът напомня отчаяно воюващ за живота си кит или огромен дракон, на който вятърът е изтръгнал крилете. В крехката гондола — мозък на чудовището, откъдето се командва управлението на кормилото, всичко е разстроено: работата на мотора, регулирането на газа, изхвърлянето на баласта. Има мигове, когато природата взема надмощие над волята па хората. И най-гигантската машина тогава е само сламчица, понесена от пороя.
Моторите, кормилата на „Италия“ вече не получават импулси от гондолата, не действат повече. Мастодонтът е парализиран.
24
На 15 април 1928 година Уилкинс и Ейлсън отлетяха от нос Бароу към Шпицберген — 3 500 километра. Това беше първото прелетяване на Северния ледовит океан със самолет. — Б; а.