— Много смешно — отговори безизразно ангелът. — Това е татко. Мама ще дойде по-късно.
— А кой от тях е татко?
— Сети се сама.
Маша погледна изпитателно спорещите.
Сега те се усмихваха един на друг като най-верни приятели — каквито, досети се тя, спокойно можеха да бъдат въпреки всичката агресивност, показана по време на рязането с трион.
Скиорът подхвърли тапата от шампанско в дланта си и я хвърли в камината, произнесе някакво дълго изречение и двамата събеседници избухнаха в смях. Те дълго се смяха, а после мустакатият допря телефон до ухото си, изкомандва нещо по него и намигна на скиора. Последният вдигна чашата си с шампанско и двамата се чукнаха.
Едва сега Маша осъзна, че не е чула нищо — нито от това, за което бяха спорили, нито от казаното по телефона.
— Защо нищо не чувам? — попита тя.
— Не ти трябва да чуваш. Не сме дошли тук да подслушваме чужди разговори.
— А какво каза дебелият, че толкова се смяха?
— Каза — отвърна ангелът, — че всъщност вече отдавна са построили Силиконова долина а ла рус — това е Рубльовка, защото тамошните наложници са със силиконови гърди. И тя произвежда много търсен продукт — схеми, само че не микро, а малко по-други. Затова може да се направи сериозна икономия на бюджетни средства.
Маша вече не страдаше, че не е чула разговора.
Двамата край камината пиха още шампанско, а после в стаята се появиха момичета — слаби и красиви, на брой пет или шест единици.
Те изплуваха, строени в редица, от страничната ниша, където имаше маса със сервирана вечеря (явно входът в огромната стая беше някъде зад ъгъла) и веднага се заеха да провеждат нещо като импровизиран шампионат по скачане от кула в басейн. В скачането обаче участваха само лицата им.
Докато седящите на дивана не ги виждаха, девойките бяха нацупено-съсредоточени и сериозни. Но щом попаднеха в ярко осветеното пространство пред камината, те сякаш се оттласкваха от някаква дъска вътре в себе си — и разцъфтяваха с по детски приветлива усмивка, още не докрай преодоляна срамежливост, свенлива и смешна надежда, че някак си всичко ще мине благополучно, — при това по пътя към дивана някои успяваха да направят три пълни мимически завъртания, без да се броят маховете с ръце.
Всичките се приводниха успешно, с изключение на една с червена рокля от блестящ плат. Тя се опита да седне живописно на облегалката, но не предвиди, че тапицерията е мека, загуби равновесие и с беззвучен писък се стовари направо върху мустакатия. Той реагира състрадателно — разсмя се, остави разплискалата се чаша на масата и настани девойката на коленете си.
— Ама че глупачка — каза Маша.
— Голямото майсторство прилича на неумение — отбеляза ангелът. — Древна китайска мъдрост…
Тя забеляза няколкото злобни погледа, които останалите участнички в шампионата хвърлиха на момичето в червено, и разбра, че ангелът е прав.
Девойките седнаха да пият шампанско и весело да бъбрят помежду си и със стопаните. На Маша пак й стана обидно, че не чува беседата им.
— А сега за какво говорят? — попита тя.
— Не следя разговора — отговори ангелът.
— Защо? — учуди се Маша.
— Не ми е интересно.
— Тоест изобщо не си наясно какво става?
— Защо — възрази ангелът, — много даже съм наясно. С небесното си зрение аз виждам същината на събитията.
На Маша й стана любопитно.
— А може ли и аз да видя тази същина? — попита тя.
Стори й се, че ангелът се колебае.
— Хайде, моля ти се — каза Маша. — Много, много ми се иска.
— Добре — съгласи се ангелът. — Само че за кратко.
Нещо просветна, стаята се сви и отплува от полезрението й, но тутакси се появи отново, сякаш някой изключи и веднага включи телевизор, който тя гледаше. И Маша разбра, че край нея съвсем не се случва това, което й се струва.
Тя мислеше, че седящите пред нея хора пият шампанско и весело си говорят за нещо. Всъщност те бяха заети да създават причудливи разноцветни облаци, които ги заобикаляха от всички страни и изпълваха цялата стая.
Най-напред Маша видя черен облак, който създаваха заедно скиорът и мустакатият. Облакът изглеждаше невероятно тежък, сякаш отлят от олово, и съединяваше вратовете им в подобие на зловеща испанска яка, поради което в движенията им се наблюдаваше съгласуваност, стигаща до синхронност, забелязана от Маша няколко минути по-рано. Но за този черен облак знаеха само двамата мъже, чиито глави се губеха в него, а момичетата нямаха и представа за съществуването му.