В отговор последва мълчание.
То продължи много дълго и аз вече започвах сериозно да се боя, че ей сега ще се отвори люкът и в светлия лъч ще се появи ръката на Шмига с никелиран макаров. И тогава до мен долетя дългоочакваното:
— Алилуя! Алилуя! Алилуя!
А после Буш започна да говори.
Трябваше да вадя с ченгел от устата му част по част всичко, което ми разказа, и това ми отне не един и два сеанса. Самият той не знаеше всичко — наложи му се да изиска някои строго секретни материали от специалния архив на ЦРУ. Затова аз ще мина веднага на крайната картина, която се оформи, след като съпоставихме частите на изповяданата от него главоблъсканица с факти от съветското минало. Работата е там, че Буш изобщо не знаеше културната предистория на тайната, която ми разкри в изповедта си, и скоро ние вече бяхме по-наясно със ситуацията дори от самия него.
Вече стана дума, че по време на началната подготовка ми четяха дълги откъси от духовните прозрения на Даниил Андреев, син на известен писател от началото на века.
Както се полага на всеки руски духовен прорицател, Андреев-младши прекарва по-добрата част от живота си в затвора. В нея той създава грандиозната духовна епопея „Розата на Света“, в която преписва историята на сътворението и грехопадението с термини, по-разбираеми за съвременниците на Щайнер и Троцки. Аз помнех Някои сентенции на Андреев за Бога. Но както се оказа, цялата работа беше там, че той е писал за Сатаната, наречен от него „Гагтунгър“.
Описвайки въставането на Сатаната, Андреев създава наистина величествен мит — много е възможно сценаристките мафии на западните киностудии да започнат да се изхранват с него, след като изсмучат и последната капка кръв от вампирите. Андреев изобразява обитателите на демоничните светове с такава прозрачна яснота, сякаш лично е живял дълги години с тях в един блок на крайбрежната улица. Но най-важното е, че той показва връзката на главния демон от нашето измерение, Гагтунгър, с другаря Сталин.
Според Андреев по време на контактите си с инфрасвета Сталин изпадал в особен мистичен транс, така наречената „хохха“, която му позволявала да получава инструкции лично от Сатаната. Ето как го описва самият Андреев:
Не знам виждал ли го е изобщо някой някога в това състояние. През 30-те и 40-те години той владеел хоххата до такава степен, че често успявал да я извика по свое желание. Обикновено това се случвало към края на нощта, и то по-често през зимата, отколкото през лятото: тогава му пречело прекалено ранното развиделяване. Всички мислели, че си почива, спи, и, разбира се, никой не дръзвал при никакви обстоятелства да наруши покоя му. Впрочем никой не би могъл да влезе при него, дори да поиска, защото той заключвал вратата отвътре. Осветлението в стаята оставало затъмнено, но не угасено. И ако някой невидим проникнел вътре в този час, щял да завари вожда не да спи, а да седи в дълбоко уютно кресло. Изражението на лицето му такова, каквото никой никога не го бил виждал, щяло да направи наистина смайващо впечатление. Колосално разширените черни очи гледали в пространството с немигащ взор. По кожата на бузите, напълно изгубили обичайната си сива лъскавина, избивала странна матова руменина. Бръчките като че ли ги нямало, цялото лице изглеждало подмладено до неузнаваемост. Кожата на челото се обтягала така, че челото изглеждало по-голямо от обичайното. Дишането било рядко и много дълбоко. Ръцете лежали отпуснати на страничните облегалки, пръстите от време на време опипвали краищата им.
„Розата на Света“ ни беше добре известна (или поне на Добросвет) и без Буш. Но ето какво научихме от Буш.
След като през 1949 година прочел доставените му от Владимирския затвор нахвърляни чернови на „Розата на Света“, Сталин подчертал няколко пъти с червен молив мястото, където се говорело за телепатичното му общуване с Гагтунгър и другите демони от тъмните йерархии, и разпоредил в Кремъл да се оборудва специално помещение, където наистина да може да изпада в описания от великия духовен прорицател транс.
Това била малка, грижливо скрита сред кремълските покои стая без прозорци (за да не му пречи ранното развиделяване), облицована с червен гранит (от което става ясно, че първоначалната редакция на „Розата на Света“ се е отличавала от последната, в която не се споменава този камък).
Там всичко било направено от червен гранит — стените, подът и таванът и даже тоалетната. В центъра й се издигал масивен гранитен артефакт — „тронът на Гагтунгър“, нещо като саркофаг, поставен вертикално, с монтирано в него кресло. Тронът бил сглобен от отделни каменни блокове, незабележимо доставени в Кремъл.