— Другарю генерал, дали да не известим висшето ръководство? — попита Добросвет.
— На този етап? — вдигна очи Шмига. — За какво?
— Да им съобщим, че князът на тоя свят… Той наистина е… такова… С двойно дъно.
Шмига поклати глава и на устните му се появи снизходителна усмивка — така се усмихва възрастен човек, когото дете моли за нещо трогателно и абсурдно.
— Ти, Добросвет, може и да вдяваш от твоите прахчета — каза той, — но от логиката на висшето ръководство си нямаш и грам понятие. Помисли само. Ти си първият човек. И имаш двама съветници. Единият е непобедимият и легендарен княз на тоя свят, благодарение на чиито завети всичките ти предшественици са се задържали на власт по много години. А вторият е някакво си нещастно генералче, което ти разправя да не слушаш княза на тоя свят, понеже той е, тъй да се каже, двоен княз. Ами не ти ли е през оная работа какъв е той — двоен ли, троен ли, четворен ли, — след като добре знаеш, че точно на него се крепи всичко още от Йосиф Висарионович насам? И изобщо какво чакаш от княза на тоя свят? Че ще носи значка „Отличник по бойна и политическа подготовка“? Та нали ние самите вече отдавна не носим такива.
— Но щом го синтезират американските специални служби, това значи…
— Значи — прекъсна го Шмига, — че князът на тоя свят просто си е избрал такава легенда. Такъв, ъ-ъ-ъ… начин на проявление. А можеше да се яви като черен козел. Или направо като локва свинска пикня, и щеше да ни се наложи да работим с нея. Та това е дяволът, разбираш ли? Всички негови проявления трябва да са зловещи, лукави и пълни с лъжи. Затова тук янките изобщо не са пречка, ами тъкмо обратното. Наистина ли не ти е ясно? Дяволът по-черен не може да стане. Компромати срещу Сатаната няма. Нали затова е Сатана.
Аз проумях йезуитската логика на Шмига — и трябва да призная, че бях впечатлен от тази дълбочина на инферналното му прозрение. Думите му оказаха въздействие и върху Добросвет, но той не се предаваше.
— А ако изобщо нищо не коментираме — започна той, — ами просто съобщим, че ни е станало изве…
— Тогава резултатът ще е един — прекъсна го Шмига. — Ръководството ще реши, че е станало изтичане на стратегическа информация. Ще преустановят операцията, а нас…
Шмига не довърши изречението, но ние го разбрахме.
— Какво да правим тогава? — попита Добросвет.
— Ще се заемем да изясним как изпращат вълната към Кремъл — каза Шмига. — Имам предвид в технически аспект. И ще прихващаме канала за свръзка. Ще изключим техния приемник, ще сложим наш.
— За какво?
— Ами за да може след прихващането аз лично да осъществя контакт с първия човек и да кажа, така и така, ако щете вярвайте, но сега ние командваме дявола. Той ще ми каже: какъв дявол, мамка ти мръсна? А аз ще му кажа — ами оня, който преди говореше с вас. И хоп — материалите на масата… Тогава той ще повярва. Че и тогава не е сигурно. Ще повярва само ако дяволът лично потвърди всичко.
— И как ще прихванем канала?
— Ще работим в три насоки — отговори Шмига, загледан в далечината. — Не, в четири. Първо ще прослушваме ефира. Нали все някак трябва да предават тия мръсници. Може би направо от посолството. А може и те като нас да возят ретранслатор. Но тук няма голяма надежда, те знаят как да кодират сигнала. Второ, ще проверим всички места в Кремъл, където през петдесетте и шейсетте са правили ремонт. В самата Гранитна стая, много ясно, никой няма да ни пусне — но не ни и трябва. Приемникът не е в нея, а някъде наблизо. Трябва да разберем къде. И как подават сигнала от него към мембраната — сигурно още по онзи кабел, който е останал от Лаврентий Павлович. Трето, чрез ангелите ще се опитаме да получим от Буш поне някакъв запис на този Гагтунгър. Да си изясним какъв е гласът на дявола и за какво говори обикновено. А четвърто…
Той обърна поглед към мен.
— Четвърто — продължи Шмига, — спешно ще подготвим наш собствен Луцифер. Да има с какво да излезем в ефир, ако възникне извънредна държавна необходимост.
— Тоест вие искате…
— Не искам — каза той. — И още как не искам. Но ще се наложи.
— И пак аз ли? — попитах.
— Че кой друг — отвърна Шмига. — Ти на тази поляна си най-добрият ни агент. Не се плаши, няма нужда от пряк ефир. Изобщо това е еднократен случай. От теб ще ни трябва… Хм… Как да се изразя… Една такава пламенна реч с меморандум за намерения. Тъй да се каже, от главния Велзевул, който командва всичките тия гагтунгъри. Най-старшият по чин.