— Ама защо?
— За да може по твоя команда да предадем щафетата на друг дявол. Наш. Ще те пуснем на запис. Може и да ти обработим гласа — да прибавим ниски честоти или пък да го пуснем на забавена скорост. Важното е да звучи така, че ръководството да повярва. А то, Семьон, чува много и всякакви гласове. Задачата ти е да осигуриш емоционалната убедителност. Накратко, отправи зов от дъното на ада. А с останалото все някак ще се оправим и сами.
— Но нали аз…
— Не се опъвай — каза Шмига. — Ще ти дадем не един милион в зелено, ами цели два.
— Но аз се занимавам с Буш.
— Ами край с Буш — махна с ръка Шмига. — Мандатът му свършва и изобщо той е вече отработен газ. Сега ще изпраскаме набързо записа на Гагтунгър и всичко ще ни е наред. Но за това са ангелите. А вие, момчета, вече ще се трудите на нов фронт.
Той се обърна към Добросвет.
— Задачата ясна ли ти е?
Последният кимна.
— Почвай да готвиш Семьон още от утре. Не, още от днес.
— Но какво ще стане с Буш? — отново попитах аз. — Просто ей така ще го зарежа?
Шмига се засмя лошо.
— Че защо не — каза той. — Последният ви разговор беше напълно подходящ. Нека си мисли, че така му се пада заради тате и за Беловежката пуща, хе-хе-хе… Вечно богоизоставяне. Добре, момчета, нямате много време, максимум десет дни. После ще ми предадете своя дявол и се постарайте да ме уплашите. Че иначе вие ще се уплашите…
— А защо мислите, че десет дни ще ни стигнат? — попита Добросвет.
— Защото така — отговори Шмига. — Все пак това не е духовно извисяване. Въздигането към Бога може и да е продължително. Но падението винаги е бързо. Един ослепителен миг. Така че съм ви дал премного време.
Днес Шмига ме смая за втори път.
Когато излезе от стаята, почувствах прилив на съжаление към Буш. Той беше настроил срещу себе си целия свят, но все пак имаше една утеха, една наслада и радост в живота. Заради нея беше готов да търпи всякакви унижения и удари на съдбата. И ето че този равнодушен кръвопиец му я отнемаше — и аз не можех с нищо да помогна на човека, когото бях успял да опозная и да обикна.
Доплака ми се. И освен това мъничко ме досрамя, защото отстрани може би и моята собствена роля в тази история не изглеждаше много добре.
Едва после се замислих за новата си задача. Но когато окончателно осъзнах какво иска Шмига, разбрах, че трябва да съжалявам не Буш, а себе си.
Добросвет също имаше много мрачен вид — никога дотогава не го бях виждал такъв. Той стана от мястото си, отиде до бара и взе от един рафт огромна ръбеста чаша. Сипа в нея лед от хладилника на бара, напълни го с квас, разбърка го старателно с леда и изля голяма част от течността в мивката. После в чашата с леден квас добави джин. Получи се любимото му квастини, но за пръв път го виждах да си налива толкова джин.
— Какво — каза Добросвет и ме погледна, — вълнуваш ли се?
— Вълнувам се — признах си честно аз.
— И аз. Разбираш ли в какво се забъркахме?
— Не съвсем — все така честно му отговорих.
— За тази част от операцията, която започва Шмига сега, никой не е давал разрешение. Това е нещо като… Ами като негласно подключване към правителствената връзка. Само че не към простата телефонна връзка, ами към най-важната, онази, за която не бива дори да знаем. И ако някой сгащи Шмига…
— Кой ще го сгащи? Той самият може когото си иска да…
— Това е така — съгласи се Добросвет, помисли малко и доби още по-мрачен вид. — Тук обаче има още една възможност. Такава, че даже не ми се мисли за нея. Ами ако Шмига…
Той сякаш се усети и млъкна.
— Какво „ако Шмига“? — тихо попитах аз.
— Нищо — каза Добросвет. — Вече ме гони параноя. Забрави за този разговор, Семьон. Какви сме ние с теб? Войници на невидимия фронт. Тогава хайде да мислим за невидимата си работа.
И ме погледна внимателно — като конструктор, който преценява ще издържи ли стоящият насреща му пилот планираното претоварване.
— Фармакологичният аспект ми е горе-долу ясен — каза той. — Затова дай да помислим за графика. Шмига вярно казва, че грехопадението е еднократен акт. Личи си, че е запознат с въпроса от първа ръка. Ще направим така. Първите девет дни ще те зареждаме с образи от ада, за да формираме вътрешното ти инферно. Да има къде да паднеш. Мисля, че тази част ще я минем скорострелно по мед и масло. После за един ден ще върнем фармакологията към изходната схема и ще предизвикаме единението ти с Абсолюта по обичайния начин. А щом се слееш с него, ще ти дадем мед и масло с усложнители и ще организираме падение в предварително приготвеното пространство. Тогава ще стигнеш самото дъно на ада, както иска ръководството. Защото от такава височина, че и с такава скорост… Но скокът, Семьон, ще бъде рискован. И в най-добрия случай два-три дни след това ще ти е зле.