В периоди на мизантропско отношение към действителността Скотенков изобретява няколко мема, например „гой парад“ (така кръщава годишния „Руски марш“)26 и „православна икономика“ (има се предвид стопанският модел, общ за Гърция, Русия и Украйна). Той е автор на израза „Мардан Палас на духа“27 (както блогърите още дълго наричат всяко скъпоструващо начинание на властите в сферата на културата) и формулира емпиричното „правило на Свределчето“, съгласно което всяка либерална икономическа реформа в Русия води като краен резултат до появата на нов свръхбогат евреин в Лондон (статията „Защо китайският път не е за нас“).
Негова е формулировката на основното международно противоречие на XXI век: „между въглеводородните деспотии и тръбопроводните демокрации“ (в статията „Борис Гризлов28 и руското самоизяждане“). Някои западни наблюдатели приемат тази концепция много на сериозно и я разбиват на пух и прах с русофобски цели. Никой от тях обаче не забелязва, че самата Русия от диалектична гледна точка представлява тръбопроводна демокрация — поне по отношение на южните си съседи.
Впрочем, когато му се отваря възможност да работи за Кремъл, Скотенков не я изпуска: в една от статиите си за malyuta.org той представя проект за „втори крак“ на властта. Според виждането му трябва да се създаде подобие на Републиканската партия, към която би могла да се прехвърли най-богатата част от „Единна Русия“ — авторът нарича тази структура „GOP Русия“ по аналогия с американската Grand Old Party29. Но дори тук Скотенков се изхитрява да захапе ръката, която го храни: „Знаем какво означава «сенатор» в императорски Рим. Но какво означава това в нашата страна? И какво трябва да направи човек, за да стане такъв? Да зацвили като жребец в банята на Путин?“.
Талантът му се разкрива най-пълно в случаите, когато трябва да се разгроми и развенчае нещо. Ето например какво пише за руската бюрокрация в статията „Бълхосфера и революция“ — молим да ни извините за дългия цитат, но той ще каже за младия Скотенков повече, отколкото петдесет страници биографични сведения. Особено интересно е мястото, където той споменава радикалния ислям.
По внушение на древните съветски хумористи (а точно такива невзрачни влияния създават най-неувяхващите стереотипи) е прието да се смята, че, видите ли, бюрокрацията е нещо плесенясало, пърхутясало-нересано, уродливо и тромаво. Нищо не може да бъде по-далеч от истината.
Днес руската бюрокрация представлява ослепителна усмивка, изтънчен парфюм, леки спортни фигури, интелектуални четения, радикално изкуство, тенис и поло, „бугати“ и „бомбардие“. И ако това щастливо пространство, измито от екологично чиста вълна, е обърнало на потребителите деловодски подпечатан гръб, то този гръб трябва да се възприема само като най-несъвършената му в естетическо отношение част, един вид оголен засмукващ анус.
Прието е да се смята, че властта се крепи на щикове. Но днес руската бюрокрация се крепи не толкова на специалните подразделения, колкото на политически постмодернизъм. Какво е това и по какво се отличава от постмодернизма в изкуството?
Представете си, че сте потъпканият и измъчен руски потребител. Задавате си въпроса кой задвижва зъбните колела, на които ден след ден се намотават вашите черва, и започвате да търсите истината — чак до върха, до кабинета, където седи най-главният кръвопиец. И ето, влизате в този кабинет, само че вместо кръвопиец виждате нереално готин пич, който грабва една китара и ви запява песен за всичко „мухлясало и шибано“ — такава, че дъхът ви спира: самият вие не можете даже да го формулирате по същия начин. А той ви изпява още една, толкова смела, че чак ви дострашава да стоите в една стая с него.
И след като излезете от кабинета, вече изобщо няма къде да отидете — и което е по-важното, няма за какво. Все пак няма да тръгнете да налагате със сопата на народния гняв тази умна братска глава, която знае сто пъти по-добре от вас до каква степен всичко е мухлясало и шибано. Че и горчивината в това сърце е къде-къде по-тръпчива от вашата.
Как стигнахме дотук? Ами постепенно.
По̀ към средата на двайсети век външният облик все още горе-долу идентифицира човека. Дългата кичара, дънките значат, че си дете на цветята и искаш да правиш любов, а не война… Но в края на двайсети век интернет буржоата (а после и редовите борсови гадняри) откраднаха естетиката на пролетарския бунт и униформата на бореца срещу естаблишмънта започна да се появява в рекламните карета на нюйоркските списания под девиза „That’s how Money looks now“30. Следващата крачка е конфискация не само на униформата, а и на речника, идеологията и самата енергетика на протеста, защото всичко, което се поддава на описание и имитация, също спада към категорията „форма“, а всяка форма може да се открадне и използва.
26
Гой — неевреин; „гой парад“ — израз, създаден по аналогия с „гей парад“; „Руски марш“ — провеждано всяка година шествие на руските националисти. — Бел.прев.
28
Руски политик, бивш министър на вътрешните работи и председател на парламента, лидер на партията „Единна Русия“. — Бел.прев.