Маша известно време възприемаше факта, че сега е Маша и може да мисли като хората, но това не предизвика у нея особено ярки или интересни емоции. Затова тя насочи вниманието си към ангела. За него вече можеше да направи някои изводи.
Първо, той беше невидим. Второ, не ставаше ясно къде се намира — или беше едновременно от всички страни, или се криеше някъде. Трето, ангелът говореше.
Маша имаше чувството, че я замерят с меки балончета — това бяха насочените към нея думи. Те се удряха в нея и избухваха като смислови облаци, които тя по някакъв начин разбираше. Оказа се, че и тя може да хвърля такива балончета — и те несъмнено стигаха до целта, защото ангелът й отговаряше.
— Да станеш човек хубаво ли е? — попита Маша.
— Зависи какъв — отвърна ангелът.
— Такъв, какъвто ще стана аз.
— Според земните понятия е прекрасно. За такова раждане биха си мечтали почти всички хора. Ти ще се родиш като дъщеря на много богат човек. Ето, виж…
И към това, което чувстваше Маша, ангелът прибави ново преживяване.
Тя попадна в сфера с разноцветни пламъчета. Те бяха различни — от ситни, едва видими за окото точки до сливащи се едно с друго петна ярка светлина. Достатъчно беше да обърне внимание на някое пламъче — и то започваше да я притегля към себе си.
Маша се опита да разгледа една мъждива зелена звездичка. Веднага й се стори, че се носи нанякъде — и там като че ли имаше дълги тропически листа, гореща гора и кафява, цялата в дъждовни мехури, река с дълга бяла лодка, — но тя не успя да разгледа нищо както трябва, защото ангелът я издърпа обратно.
— Какви са тези пламъчета? — попита Маша.
— Това е карта на завистта — каза ангелът. — Тук са нещата, на които в дадения момент хората завиждат най-много. Може да се каже, че тук са показани най-желаните и съблазнителните от човешка гледна точка маршрути на съдбата, които започват в тази минута. Колкото по-ярко е пламъчето, толкова по-силна е всеобщата завист.
— А защо цветовете са различни?
— Дълго е за обяснение — отговори ангелът. — Но ти си натам.
Маша видя ослепителен пламък, поръбен с розово. Той сияеше толкова ярко, че даже й беше трудно да различи другите край него.
— Къде ще живея?
— В Русия.
Думата „Русия“ имаше смисъл и той беше доста обемист.
— Ти ще бъдеш най-красивата жителка на тази страна продължи ангелът — и много светли умове заедно с мен ще те нарекат тяхна прекрасна дама.
— А къде точно в Русия трябва да се родя?
— В Лос Анджелис — отговори ангелът.
Това име също имаше смисъл, но то не съвпадаше много със смисъла на първото.
— Защо? — учуди се Маша.
— Сега пред теб се разкрива общочовешкият опит. Ако зададеш този въпрос на себе си, смисловите елементи сами ще се съединят в отговор.
Тя не повярва, че може да разбере самостоятелно такава сложнотия, но реши да опита и се замисли.
И изведнъж стана нещо невероятно — в ума й от всички страни нахлуха десетки разноцветни думи, понесоха се към една точка и се слепиха в пъстра буца. Маша тутакси разбра, че отговорът й е известен.
— Наистина знам — каза тя учудена. — Да… Ония руснаци, дето са ги направили собственици на Русия, за да я вдигнат от прахта и да я въведат в семейството на цивилизованите народи, те… Те обикновено раждат по чужбините, та децата им да не трябва цял живот да живеят с някакъв пиклив паспорт в тая шибана страна!
— Примерно — отбеляза ангелът. — Само че не бива да се изразяваш така, все пак ти си бъдеща дама.
— Значи ще отидем в Лос Анджелис?
— До Лос Анджелис има още цели девет месеца — отговори ангелът. — Твоят живот ще започне на друго място.
— Къде?
— Там, където са сега татко ти и майка ти.
— А ние как ще стигнем дотам?
— Лесно и бързо — каза ангелът. — Гледай внимателно звездата си и всичко само ще стане.
Маша се втренчи в искрящата светлинка и отново усети как се понася нанякъде, но този път ангелът не тръгна да я дърпа назад.
Скоро тя различи пред себе си снежен склон с тук-там стърчащи ели, издигащи се в небето синьо-бели планини и странни метални стълбове с нещо като висящи на тях велосипеди. Маша се замисли за предназначението им и отново забеляза как в съзнанието й се слепват разноцветни думи, и й стана ясно, че това не са велосипеди, а двойните колела на ски лифтове, през които се превърта стоманено въже.