— Ама как можа да направиш такова нещо, Анастасия? Той можеше да ме издере или смачка!
— Това не е той, а тя — мечката. Тя не би могла да ти стори нищо лошо, — отговори Анастасия, — тя е много послушна. Прави й голямо удоволствие да получава задачи и да ги изпълнява. Тя не мръдна цяла нощ. Тикна носа си в краката ми и замря в блаженство. Само потръпваше малко, когато насън ти размахваше ръце и я удряше по гърба.
Утрото на Анастасия
Анастасия ляга да спи с настъпването на тъмнината в едно от укритията направени от обитателите на гората, най често в бърлога. Когато е топло, може да спи направо на тревата. Първото, което прави като се събуди, е да се радва бурно на изгряващото слънце, на новите пъпчици, появили се на клонките, на новите кълнове, излезли от земята. Тя ги докосва, гали ги, понякога нещо поправя. После притичва към малките дръвчета, плесва по стволчетата им. От разлюляната корона върху нея се изсипва нещо като прашец или роса. След това тя ляга на тревата и пет минути се протяга и извива. Цялото й тяло се покрива сякаш с влажен крем. Засилва се, скача в малкото езеро, пляска и се гмурка…
Взаимоотношенията й със заобикалящите я животни приличат на отношенията на човека с домашните животни. По време на утринните процедури много от тях наблюдават Анастасия. Сами не се приближават, но само да погледне към някого от тях и да го повика с едва забележим жест, щастливецът се откъсва от мястото си и се носи към краката й. Гледах една сутрин, как се забавляваше като играеше с вълчицата сякаш е домашно куче. Анастасия плесна вълчицата по хълбока и стремително побягна. Вълчицата се втурна да я догони и когато почти се изравниха, Анастасия внезапно подскочи и, като се отблъсна от ствола на едно дърво, стремително побягна на другата страна. Вълчицата по инерция се понесе покрай дървото, обърна се и се хвърли да я догонва.
Анастасия изобщо не мисли по проблема за храната и облеклото. Ходи най-често полугола или гола. Храни се с кедрови орехи, някаква трева, горски плодове и гъби. Гъбите яде само сушени. Сама никога не събира нито гъби, нито орехи, не готви, и запаси даже за зимата не прави. Всичко приготвят живеещите в тези места катерички. В това, че катеричките правят запаси от храна на зимата, няма нищо чудно, тя постъпват така навсякъде по инстинкт. Порази ме друго: намиращите се наблизо катерици, при щракване с пръсти на Анастасия, в надпревара се стремят да скочат на протегнатата й ръка и да й дадат очистени от черупката ядки от орех. А когато Анастасия плесне по коляното на свития си крак, катеричките издават някакъв звук, сякаш призовават, известяват другите, и започват да носят и да складират пред нея на тревата сушени гъби и други припаси. И правят това, както ми се стори, с огромно удоволствие. Помислих си, че ги дресира, но Анастасия каза, че техните действия са инстинктивни, и катерицата-майка сама учи на това катеричетата с примера си.
— Може би ги е дресирал някой от далечните ми предци, но, по-скоро, това е просто тяхното предназначение. За зимата всяка катерица прави запаси няколко пъти по-големи, отколкото може да изяде сама.
На въпроса: как не замръзва през зимата без съответното облекло, Анастасия отговори с въпрос:
— Нима във вашия свят няма примери за възможностите на човека да понася студа, без да използва облекло?
И аз си спомних книгата на Порфир Иванов, който е ходил при всякакъв студ по гащета и бос. В книгата също се описваше как фашистите, желаейки да изпитат издръжливостта на този човек, го обливали с вода при двайсет градусов студ и го карали гол на мотоциклет.
В детството си, освен млякото на майка си, Анастасия е можела да употребява млякото на различни животни. Те свободно я допускали да суче. От храната тя не прави никакъв култ, никога не сяда специално да яде, а вървейки откъсва или плод, или растителен кълн, и продължава да се занимава с делата си.
В края на тридневното ми пребиваване вече не можех да се отнасям към нея, както в началото на срещата ни. След всичко видяно и чуто Анастасия се превърна за мен в някакво същество, но не звяр, защото интелектът й е твърде висок. Понякога ми се струваше, че той е извън границите на разбиране на обикновения човек. Но точно такова отношение много я огорчаваше и разстройваше.