За разлика от известните ни хора с необикновени способности, които се обвиват с ореол на тайнственост и изключителност, тя през цялото време се стараеше да обясни, да разкрие механизма на своите способности, да докаже, че няма в тях и в нея нищо свръхестествено, че тя е човек, жена, и през цялото време ме молеше да осъзная това. Опитвах се да го осъзная тогава, като се стараех да намеря обяснение на необикновеното.
У човека от нашата цивилизация, мозъкът работи за това, как със всевъзможни средства да си устрои бита, да се сдобие с храна, да удовлетвори половите си инстинкти. При Анастасия за това изобщо не се губи време. Хора, попаднали в такава ситуация като Ликови, също са били принудени през цялото време да се грижат за прехраната си и за жилището. Природата не им е помагала до такава степен както на Анастасия. Всевъзможни племена, живеещи далеч от цивилизацията, също нямат такъв контакт. Анастасия обяснява тази разлика с това, че техните помисли са недостатъчно чисти. Природата, животинският свят чувстват това.
Лъчът на Анастасия
Най-необичайна и мистична, докато бях в тайгата, ми се струваше нейната способност да вижда на голямо разстояние отделни хора, и това, което се случва с тях. Може би и други отшелници са притежавали такава способност. Правеше го с помощта на невидим лъч. Твърдеше, че го има у всеки човек, но хората не знаят за него, не могат да го използват.
— Човекът не е изобретил още нищо такова, което да го няма в природата. Техниката, благодарение на която съществува телевизията, е само жалко подобие на възможностите на този лъч.
Понеже лъчът е невидим, аз не повярвах в него, независимо, че тя неведнъж се опитваше да ми покаже и да ми обясни принципът на неговото действие, да намери доказателства, разбираеми обяснения.
— Кажи, Владимир, какво е според теб мечтата? И много ли хора са способни да мечтаят?
— Да мечтаят, мисля, че могат. Мечтата — това е когато човек си представя себе си в желаното бъдеще.
— Добре. Значи, не отричаш, че човекът е способен да моделира своето бъдеще, различни конкретни ситуации?
— Не отричам.
— А какво е интуицията?
— Интуиция… Навярно чувството, когато човек сякаш анализира, какво и как може да се случи, а някакви чувства му подсказват, как трябва да действа.
— Значи, ти не отричаш, че в човека съществува нещо, което му помага, покрай привичните аналитични разсъждения, да определя своите и на другите постъпки?
— Да допуснем, че не отричам.
— Отлично, — възклика Анастасия, — сега сънят! Какво са сънищата, които виждат почти всички хора?
— Сънят това е… Не знам, какво е сънят. Сънят просто е сън.
— Добре, добре. Нека е просто сън. Значи, не отричаш съществуването му. На теб и на другите е известно, че човек в състояние на сън, когато тялото почти не се контролира от част от съзнанието, може да вижда хора и различни събития?
— Ами това никой няма да отрече.
— Но още по време на сън хората могат да общуват, да разговарят, да съпреживяват.
— Да, могат.
— А как мислиш, може ли човек да управлява съня си? Да извика насън образи и събития, пожелани от него да бъдат видени?
— Не мисля. Сънят сам някак се присънва.
— Грешиш. Човек може да управлява всичко. Той е и създаден за да управлява всичко. Лъчът, за който ти говоря, се състои от налична информация, представи, интуиция, душевни чувства и, като следствие, видения, подобни на съня, осъзнато управлявани от волята на човека.
— Как може насън, сънят да се управлява?
— Насън не. Наяве може. Предварително да се програмира и с абсолютна точност. При вас това става насън и хаотично. Човек е загубил способността за управление. Затова е и решил, че сънят — това е само излишен продукт на изморения мозък. Но всъщност… Искаш ли още сега да ти помогна да видиш нещо на разстояние?
— Опитай.
— Легни на тревата и се отпусни, за да отнема тялото по-малко енергия. Трябва да ти е удобно. Нищо ли не ти пречи? Сега помисли за човек, когото добре познаваш, за жена си например. Спомни си навиците й, походката, дрехите, къде според теб тя може да се намира сега, и си го представи с въображението си.
Спомних си жена си като знаех, че в дадения момент тя може да е в извънградската ни къща. Представих си къщата, някои вещи, обстановката. Спомних си много неща и подробно, но нищо не видях. Това и казах на Анастасия, на което тя отговори:
— Не можеш да се отпуснеш докрай, като заспал. Ще ти помогна. Затвори очи. Разпери ръце встрани.
После почувствах пръстите на ръката й до своите. Започнах да потъвам в сън или дрямка…