Когато съпоставих събраните от различни източници факти и сведения се обрисува такава картина, пред която помръкват известните ни чудеса на света. Великите тайни, тревожещи човешките умове, започнаха да изглеждат незначителни в сравнение с тайнството на Звънящия кедър.
Вече не можех да се съмнявам в съществуването му. Научно-популярната и древноведическата литература разсеяха съмненията ми.
За кедъра се споменава четиридесет и два пъти в Библията, още в Стария Завет. Старозаветният Мойсей, дал на човечеството каменните скрижали, вероятно е знаел за него много повече, отколкото е написано в Стария Завет.
Ние сме свикнали с това, че в природата съществуват различни растения, способни да лекуват човешкия недъг. Лечебните свойства на кедъра са потвърдени от научно-популярната литература, от такива сериозни, авторитетни изследователи като академик Палас, а всичко съвпада и с казаното в Стария Завет.
А сега, внимание!
Старият Завет, посочвайки кедъра, и само кедъра, не споменава за другите дървета. Не говори ли той за това, че кедърът е най-силен от всичко, което съществува в природата? Какво е това? Лекарствен комплекс?
Но това още не е всичко. За нещо неизмеримо по-загадъчно става дума в следния сюжет от Стария завет:
Цар Соломон построил храм от кедрово дърво. За да достави кедър от Ливан, Соломон дал на Хирам двайсет кори пшеница за изхранване на дома му и двайсет кори маслиново масло; толкова Соломон давал на Хирам всяка година (3-а Царства 5,6–11). Наистина срещу това му била направена още една услуга. По молба на цар Соломон му били дадени хора «…умеещи да секат дървета» (3-а Царства 5–6).
Какви са били тези хора? Какво са знаели?
Чувал съм, че и сега в далечни краища има старци, които някак избират дървета за строителство. Но тогава, преди повече от две хиляди години, всички са можели да знаят това. И все пак са били нужни някакви особени хора. Храмът бил построен. В него започнала служба и…
«…и не могли свещениците да отслужат поради облак…» (3-а Царства 7,8–10)
Що за облак? Как и откъде е влязъл в храма? Какво представлява? Енергия? Дух? Що за явление е било това и каква е взаимозависимостта му с кедъра?
Старците говореха за Звънящия кедър, че натрупвал в себе си някаква енергия.
Каква? Кой кедър е по-силен: ливанския или сибирския? Академик Палас казва че лечебните свойства нарастват с приближаването към границата на гористата тундра. Значи по-силен е сибирският. В Библията се казва: «по плодовете съдете». Значи пак сибирският!
Нима никой не е обръщал внимание на всичко това? Старозаветната Библия, науката от миналия век и съвременната, са единни в мненията си за кедъра.
И Елена Ивановна Рьорих в своята книга «Живата етика» казва: «…В ритуалите за посвещаване на царете на древния Хорасан се появява чаша с кедрова смола. У друидите също чашата с кедрова смола се наричала чаша на живота. Едва по-късно тя била заменена с кръв — при загубата на съзнанието за духа. Огънят на Зороастър възникнал от изгарянето на смола в чаша…»
Какво ли е достигнало и се е запазило до наши дни от всички знания на предците ни? Нима нищо? Какво знаят за това старците?
И внезапно в паметта ми изплува случка отпреди години, от която днес тръпки ме побиха. Тогава не й придадох някакво значение, но сега…
В началото на перестройката, като на председател на Асоциацията на сибирските предприемачи, ми позвъниха от Новосибирския обизпълком (тогава у нас все още имаше изпълкоми и обкоми на партията) и ме помолиха да присъствам на среща с крупен западен бизнесмен. Той имаше препоръчително писмо от тогавашното правителство. На срещата присъстваха само няколко предприемачи и работници от апарата на обизпълкома.
Западният бизнесмен външно изглеждаше «остър» и необичаен човек от източен тип. На главата му имаше чалма, пръстите му бяха украсени със скъпи пръстени.
Говорихме, както обикновено, за възможностите за сътрудничество в различни области. Между другото той каза: «Ние бихме могли да изкупуваме от вас кедров орех». При тези думи някак се напрегна, острите му очи забягаха, изучавайки реакцията на присъстващите предприемачи. Това го запомних добре, защото още тогава ми стана чудно — защо той толкова се промени?
След срещата към мен се приближи придружаващата го преводачка — московчанка. Каза, че искала да поговори с мен.
Бизнесменът поверително предал, че ако аз организирам доставката на кедров орех и то непременно пресен, покрай официалната цена ще имам приличен личен процент.
Орехът трябваше да се доставя в Турция. Там те правят някакво масло. Обещах да помисля.