Сам реших да разузная що за масло е това. И изясних следното.
На лондонската борса, която е еталон за световните цени, маслото от кедров орех струва до петстотин долара за килограм. Доставката ни предлагаха да правим примерно за около два-три долара за килограм.
Позвъних във Варшава на мой познат предприемач, помолих го да научи, има ли възможност да се излезе направо на потребителския пазар на този продукт, както и технологията на получаването му.
След месец той ми отговори: излизането е невъзможно. Да получа технологията не успях. И, въобще, в тези въпроси са задействани такива сили на Запад, че по-добре изобщо да не се докосваш и да забравиш.
Тогава се обърнах към моя добър познат К.Ракунов, научен сътрудник в Новосибирския институт на потребителските кооперации. Купих орех. Финансирах работата. И в лабораторните условия на института бяха произведени сто килограма масло от кедров орех. Наех и хора, които откриха в архивни документи следното.
През дореволюционния период и още известно време след революцията в Сибир е съществувала организация «Сибирски кооператив». Хората от тази организация търгували с масло, в това число и с кедрово. Техни представителства имало в Харбин, Лондон, Ню Йорк. Имали големи пари в западни банки. След революцията организацията се разпаднала, много от членовете и емигрирали.
Членът на болшевишкото правителство Красин се срещал с ръководителя на организацията, предлагал му да се върне в Русия. Но главата на «Сибирския кооператив» отговорил, че повече ще помогне на Русия извън нейните предели.
В архивните документи се казва още, че кедровото масло се правело с помощта на дървени преси (само дървени) в много сибирски села в тайгата. Качествените му свойства зависели от времето на събиране и преработка на ореха. Не ни се удаде да установим кое е това време нито от архивните документи, нито в института. Тайната е изгубена. Свойствата на маслото по лечебност нямат аналози. Но дали не е била предадена тайната на приготвянето на маслото от някой от емигриралите на запад? Как да се обясни, че най-лековитият кедров орех расте в Сибир, а устройството, произвеждащо маслото, се намира в Турция?
За какви сили на Запад говореше предприемачът от Варшава? Защо не трябва да се засяга този въпрос? Не «отмъкват» ли тези сили лечебният продукт с необикновени свойства от руската сибирска тайга? Защо, при такова богатство с най-ефективни свойства, потвърдени от векове и хилядолетия, ние купуваме за милиони, а може и милиарди долари западни лекарства и се тъпчем с тях като малоумни? Защо губим известните на съвсем близките ни предци знания, предци, които са живели в нашия век?
Какво да кажем за Библията, описваща ситуация с повече от хилядолетна давност? Какви незнайни сили така старателно се опитват да изтрият от паметта ни знанията на предците ни? На всичко отгоре и «не се пъхай, където не ти е работа»! Стараят се да изтрият… И успяват! Някаква злоба ме обхвана. Е, мисля, така да бъде, все е нещо, ще намеря и още.
Реших да повторя експедицията по Об на Север, като използвам само щабния кораб «Патрис Ломумба». Натоварих в трюмовете различни стоки. Киносалона приспособих за магазин. Наложи се да набера нови хора за работа. От своята фирма не взех. И тъй финансовите ми дела се влошиха докато се отвличах. Две седмици след излизането от Новосибирск охраната ми доложи, че разговорите за Звънящия кедър са били подслушани. Според охраната сред наетите имало меко казано «странни хора». Започнах да викам при себе си някои хора от екипажа и да говоря с тях за предстоящия поход в тайгата. Едни се съгласяваха да тръгнат дори без заплащане. Други искаха големи суми за операцията, защото не е била предвидена при постъпването им на работа, пък и едно е да си в комфортните условия на кораба, друга работа е — да вървиш двадесет и пет километра в тайгата и да влачиш товар със себе си. По това време средствата ми вече бяха оскъдни. Не планирах да продавам кедъра. Нали старците казваха, че трябва да се раздаде. А и смятах за основно не самият кедър, а тайната на получаването на кедровото масло. И изобщо интересно ми беше да получа различна информация свързана с него.
Постепенно с помощта на охраната се убедих, че се опитват да ме следят, особено когато слизам сам на брега. Но не беше ясно с каква цел. Кой стоеше зад следящите? Мислих, мислих, какво да направя, и реших: за да не сбъркам, трябва изобщо всички наведнъж да надхитря.
Анастасия
Без да обяснявам никому нищо, се разпоредих корабът да спре недалече от онова място, където през миналата година стана срещата със старците. Сам на малък катер се добрах до селото. Заповядах на капитана на кораба да продължи по търговския маршрут.