…Жена ми беше в кухнята на извънградската ни къща. Над обичайния халат беше облякла плетена блуза. Значи в къщи е прохладно. Пак трудности със системата за отопление… Жена ми вареше кафе на газовата печка. И още нещо в «кучешката» тенджерка. Лицето й беше мрачно и недоволно. Движенията вяли. Внезапно тя вдигна глава, с лека стъпка се доближи до прозореца, погледна дъжда и се усмихна. Кафето на печката изкипя, тя подхвана джезвето с преливащото кафе, но при това не се намръщи, както обикновено, не се раздразни. Съблече блузата…
Събудих се.
— Е какво? Какво видя? — попита Анастасия.
— Видях. Но може да е било просто сън?
— Как «просто» сън? Нали планираше да видиш точно нея?
— Да, планирах. И видях. А къде са доказателствата, че тя е била именно там, в кухнята, в момента, когато я видях?
— Запомни деня и часа. Като пристигнеш я попитай. А още нещо необичайно не забеляза ли?
— Нищо.
— Нима не видя усмивката й, когато се доближи до прозореца, и това, че не се раздразни на кипналото кафе?
— Това го забелязах Но, може би, е видяла през прозореца нещо хубаво, което я развесели.
— Тя видя само дъжд. Дъжд, който никога не е харесвала.
— Тогава защо се усмихваше?
— Ами, аз също погледнах жена ти с моя лъч и я сгрях.
— Твоят лъч, значи я стопли, а моят да не би да е студен?
— Ти гледаше просто от интерес, не вложи чувства.
— Значи твоят лъч може да огрее човек на разстояние?
— Може.
— А още какво?
— Да получи някаква информация, и да предаде. Настроението да повдигне, и болежките отчасти да прогони. Още много различни неща, в зависимост от наличната енергия, силата на чувствата, волята и желанието.
— А бъдещето можеш ли да виждаш?
— Разбира се!
— Миналото?
— Бъдещето и миналото — това е почти едно и също. Разликата е само във външните детайли. Основното винаги остава неизменно.
— Как така? Какво може да бъде неизменно?
— Например, преди хиляди години, хората са носили друго облекло. Ползвали са други приспособления в бита. Но не това е главното. И преди хиляда години, както и сега, хората са имали еднакви чувства. Те не са подвластни на времето. Страх, радост, любов… Ярослав Мъдри, Иван Грозни или някой фараон са можели да обичат жена също с такива чувства, както и ти, или който и да е днес.
— Интересно. Само не разбирам, какво означава това? Ти твърдиш, че всеки човек може да има такъв лъч?
— Разбира се, всеки. И сега в хората още са останали чувства и интуиция, способност да мечтаят, да предполагат, да моделират отделни ситуации, да виждат сънища, само че всичко е хаотично и неуправляемо.
— Може би трябва някак да се тренира? Някакви упражнения да се разработят?
— Може с тренировки. Само че, знаеш ли, Владимир, има още едно задължително условие, за да бъде лъчът подвластен на волята.
— Какво условие още?
— Непременно е нужна чистота на помислите, а силата на лъча зависи от силата на светлите чувства.
— Ето ти на! Тъкмо всичко започна да се прояснява… Сега пък чистота на помислите? Светли чувства?
— Те са енергията на лъча…
— Край, Анастасия. Вече не е интересно. После още нещо ще добавиш.
— Основното вече казах.
— За казване, каза, но твърде много условия постави. Хайде да поговорим за нещо друго. По-просто.
По цял ден Анастасия е заета с размишления, с моделиране на всевъзможни ситуации, ставащи в нашия настоящ, минал и бъдещ живот.
Тя притежава колосална памет. Помни множество хора, които е видяла в представите си, техните вътрешни преживявания. Като най-гениална актриса, тя може да имитира тяхната походка, глас, да мисли като тях. Тя концентрира в себе си жизненият опит на много хора от миналото и настоящето. Ползва този опит, моделира бъдещето и помага на другите. Прави това на разстояние, с помощта на невидимия лъч, и тези, на когото тя оказва помощ, във вид на подсказване на решения или с лечение, даже не подозират за нейната помощ.
Едва после аз узнах, че невидими с просто око лъчи, само че с различна сила, излизат от всеки човек. Академик Акимов ги е фотографирал със специален прибор и е публикувал снимките с тези лъчи през 1996г. в майския брой на сп. «Чудеса и приключения». За съжаление ние не можем да ги използваме така както нея. В науката, явлението, подобно на този лъч, още се нарича торсионно поле.
Светоусещането на Анастасия е необичайно интересно.
— Какво е това Бог, Анастасия? Има ли го? Ако го има, то защо никой не го е виждал?