Защо е ходил старозаветният Мойсей в гората да пише скрижалите? Защо Христос се е уединявал дори от своите ученици? Защо живеещия в Индия, в средата на шести век преди нашата ера, човек на име Сиддхарта Гаутама се уединил за седем години в гората, а после излязъл от там при хората вече с учение, което и до ден днешен, след хилядолетия, разбунва множество човешки умове и се нарича будизъм? А този човек впоследствие нарекли Буда. Защо нашите, и не твърде древни предци, исторически личности като Серафим Саровский или Сергий Радонежки, също са отивали в гората като отшелници и след кратко време са постигали мъдрост с такава дълбочина, че за съвет при тях са ходили и през безпътието мирските царе?
На местата на тяхното отшелничество са издигани манастири и величествени храмове. Така например, Троицо-Сергиевата Лавра в град Сергиев Посад, Московска област и сега привлича тълпи от хора. А се е започнало от един отшелник.
Защо? Кой или какво е помагал на тези хора да постигнат мъдрост, дал им е знание, приближил ги е до разбирането на същината на битието? Как са живели, какво са правили, за какво са мислели, уединени в гората?
Тези въпроси започнаха да изникват пред мен известно време след общуването с Анастасия, когато започнах да чета всичко, което можех да намеря за отшелниците. Но отговор не съм намерил и досега. Не знам защо нищо не е написано за това, какво е ставало с тях там.
Старая се да опиша събитията от тридневното си пребиваване в гората и своите усещания от общуването с Анастасия с надежда, че някой ще може да постигне същината на това явление.
Засега, от всичко видяно и чуто от мен, е безспорно само едно: хората живеещи като отшелници в гората, в това число и Анастасия, виждат ставащото в нашия живот под друг, различен от нашия, ъгъл.
Някои нейни разбирания са диаметрално противоположни на общоприетите. Кой е по-близо до истината? Кой ще отсъди това? Моята задача е да изложа видяното и чутото. Да дам с това възможност на другите да намерят отговор.
Анастасия живее в гората, съвършено сама, тя няма жилище, почти не носи дрехи и не прави никакви запаси от хранителни продукти. Тя е потомък на онези хора, които са живели тук от хилядолетия, и това е сякаш друга цивилизация. Анастасия се е родила тук и представлява неотделима част от Природата. На необикновеното на пръв поглед явление, когато изведнъж ме налегна силен страх при опита си да овладея Анастасия, и на загубата на съзнание, се намери съвършено просто обяснение — човек опитомява котка, куче, слон, тигър, орел… а тук е опитомено ВСИЧКО наоколо. И това ВСИЧКО не може да позволи с нея да се случи нещо лошо. Анастасия разказваше, че когато се родила и нямала още годинка, майка й е можела да я остави сама на тревата.
— И ти не умираше от глад? — попитах аз.
В отговор тя само щракна с пръсти, и до нея се озова катеричка, която скочи на ръката й. Анастасия приближи муцунката на зверчето към устата си, и катеричката й даде от своята уста ядка от кедров орех. Това не ми се стори фантастично като си спомних, как в Новосибирското академично градче много катерички, привикнали с хората, си изпросват от разхождащите се храна, и даже се сърдят когато не ги черпят. Тук наблюдавах обратния процес.
Знаем многобройни примери от литературата, пресата, телевизионните предавания, че младенци, случайно попаднали във властта на дивата природа са били отхранвани от вълци. Тук живеят постоянно от поколения и техните отношения с животинския свят са различни от нашите. Попитах я:
— Защо не ти е студено, като аз съм с яке?
— Защото, — отговори тя, — организмът на хората, които се увиват с дрехи, крият се от топлината и горещината в укрития, все повече и повече губи способност да се приспособява към измененията на заобикалящата среда. У мен не е загубено това свойство, затова и дрехи не са ми особено нужни.
Горската спалня
Нямах у себе си никакво снаряжение за да спя в дива гора. Анастасия ме настани в бърлога-землянка. Когато се събудих, имах усещане за блаженство и уют, сякаш лежах във великолепна удобна постеля.
Бърлогата беше просторна, постлана с дребни пухкави клонки от кедър и суха трева, които запълваха околното пространство с приятен аромат. Протегнах се разперил ръце, усетих с ръката си пухкава кожа и отбелязах, че Анастасия по някакъв начин ловува. Преместих се по-близо до кожата, притискайки се с гръб към топлото, и реших да дремна още.
Анастасия стоеше на входа на бърлогата и, видяла, че се събуждам, веднага каза:
— Само, моля те, не се стряскай.
После плесна с ръце, и «кожата»… С ужас разбрах: това не е била кожа. От бърлогата внимателно започна да се измъква мечка. Като получи одобрително пошляпване от Анастасия, тя си отиде. Оказа се, че тя е сложила до главата ми сънна трева и заставила мечката да лежи до мен за да не ми е студено. Самата тя, свита на кълбо, спала на входа отвън.