Една кола профуча край мен, свирейки пронизително. Бе невъзможно да ме ядосат повече. Продължавах да си представям, че чупя яйца. Това бе моя тайна, която многократно ме е изкачвала на стълбичката на победителите. По-късно, когато станах треньор, я споделих с момчетата, но те ме слушаха недоверчиво и никой не можа да я усвои. Може би им липсваше въображение, кой знае?
Записах се да тренирам лека атлетика и в началото ме пробваха в спринтовите дисциплини. Още на една от първите тренировки треньорът поиска да си представя, че тичам в гора и с краката си троша съчки. Бях още много малък и без особена фантазия. Казах му, че не мога да си представя такова нещо, след като съм на стадиона. „Ами тогава представи си, че чупиш яйца!“ — иронично каза той.
Когато спечелих първото си пионерско състезание, той дойде, потупа ме приятелски по гърба и прошепна: „Как са яйцата?“ Добре, отвърнах му аз. Той, разбира се, не знаеше, че номерът с яйцата действително съществува в моето въображение, че се беше превърнал в едно изпитано средство за съсредоточаване, в източник на допълнителна енергия.
Отбих от пътя и тревата се хлъзна над глезените — хладна и нежна като котешка козина. Познавах всяко камъче и всяко стръкче по този маршрут. Бях го измервал и коригирал много пъти. Бягал съм и по едва наболата трева, по жилава и суха през лятото, в есенната кал и по замръзналия сняг. Нарочно определих така маршрута си, макар че имаше допълнителни натоварвания. Умирам да бягам по трева, това е! Чувствувам го като най-висше общуване, като галене с природата.
Росата се бе вдигнала и разлюлените треви нашепваха нещо неразбираемо…
Жена ми не умееше да шепне така. Тя седеше дълго и мълчаливо в креслото пред телевизора. Когато се налагаше да разменим някоя дума, тя крещеше и аз болезнено разбирах, че ме мрази. А най-тежко бе това, че не можех да проумея причините за тази омраза.
Беше се оженила за мен по лекарско предписание и никога не скриваше това, напротив, непрекъснато ми натякваше. Може би търсеше съчувствие и с близки, и с непознати. Лекарите й бяха казали, че след брака хистеричната й невроза ще изчезне и ще напълнее. Но не напълня и ме намрази. Деца не даде господ. Подозирах, че тя не искаше да имаме. Затова се грижех за нея като за дете. Хранех я, дето се вика, с мляко и мед, но въпреки това тя не напълняваше, може би защото я ядеше нещо отвътре. Вчера ми каза, че съм некъдърен, че не ме бивало да направя така, че тя да напълнее. Като че ли това зависи от мен. За себе си знам, че съм в отлично здравословно състояние и добра спортна форма. Колегите направо ми завиждат, чудят се как мога да издържам на това натоварване, като бягам разстоянията заедно с момчетата, които тренирам. Мога да мина за двадесет и пет годишен, макар че съм на четиридесет. С едно малко условие, разбира се — да не се смята плешивината.
Да съзнаваш, че си стопроцентов, хайде да не е във всичко, да е само по отношение на здравето!
Да знаеш, че си пълноценен, и заедно с това да те смазва невъзможността да направиш някого по-дебел! Такъв живот е неприемлив! Но понеже нямах сили да се разведа, реших да си дам това доказателство, макар и без свидетел. Когато знам, че съм най-издръжливият човек в света, ще ми бъде по-лесно да понасям.
Не бях обувал адидаските отдавна, кожата бе изсъхнала и ме стискаше на лявото кутре. Обувките са много важно нещо за маратонеца. В никакъв случай не бива да му стискат или пък убиват. Това се отнася за всеки човек. Стискат ли ти обувките, и нещо започва да ти куца — я мислите, я настроението, я желанията. Бягайки, търсех място, където хем да се виждат, хем да бъде забележително с нещо, за да мога да го запомня. Защото вече разбирах, че ако искам да направя нещо, непременно трябва да събуя обувките. Етиопците — едни от най-добрите бегачи на дълги разстояния, — и те бягат боси. Случвало ми се е няколко пъти да бягам с такива бегачи.
Най-после видях подходящо място, изхлузих обувките и чорапите и ги мушнах под храста. Щом престана да ми убива на кутрето, почувствувах внезапно общо облекчение, дори с радост открих, че вече не мисля за жена си. Препуснах с невероятен спринт, лудешки, като хлапак, който гони файтон. Като малък често бягах подир файтоните, изтръпнал от заплашителното свистене на камшика в ръката на файтонджията, но и от бясното въртене на колелата и миризмата на запотени коне.