— Предполагам, че това е било твърде рисковано. Могли сте да се провалите още с първата си крачка в цирка.
Наистина беше така. Собствено, чувствувах се много оскърбен и исках на всяка цена да докажа, че на мен трябва да се гледа сериозно.
Взех няколко бучки захар, дадох една на Марко и сглобих пирамидата пред цирка. Държах друга бучка в ръка и вървях пред магарето. То душеше захарта, опитваше се да я извади от шепата ми и така стъпка по стъпка излязохме на манежа. Кучето и котката бяха спокойни, само петелът започна да перпели. Застанахме в центъра и аз, без да дишам, следях пирамидата. Когато животните се успокоиха и опасността от срутване премина, аз предизвикателно се загледах в директора. Той свали краката си от парапета, стана и се вторачи с невярващ поглед. Вече не мачкаше ухото си, ами започна да ръкопляска и да вика артистите. Събра се голяма, развълнувана група, която също започна да ръкопляска.
— Още с влизането в цирка аплодисменти от професионални артисти, това съвсем не е лошо. Но всъщност мене ме интересува вишневочервената куртка, с която са ви запомнили вашите почитатели. Е?
Да… куртката. Имайте търпение, моля! Преди това искам да ви кажа нещо за първото ми представление. Любопитно е и за него си заслужава да се разкаже.
Директорът продължи да ръкопляска, като доста често и доста високо викаше: „Ангажиман! Ангажиман!“ Уплаших се от тая дума, пирамидата се срина и аз понечих да избягам, но сеньор Яничка ме хвана за ръката. Така собствено бях ангажиран в цирка да изпълня номера си в качеството на асистент и под ръководството на сеньор Индржих Яничка. Приготовления почти нямаше, само трябваше да ми се намери някакъв костюм. Поради липса на друго трябваше да облека национална носия. Тя подсказа и режисурата. Щях да представлявам пастирче, което си пасе магарето. На една поставка трябваше да стои петелът, а кучето и котката щяха да пуснат на манежа. Моят номер бе непосредствено пред номера на сеньор Яничка и затова трябваше да го изпълня, докато се поставят решетките.
Вечерта, на представлението, сеньор Яничка се отказа от своето бляскаво начало, излезе на манежа и каза:
„Имам честта да представи мой млад колега.“
Оркестърът изсвири туш и според режисурата аз трябваше да изтичам на арената. Бузите ми горяха от срам и вълнение, краката ми трепереха и аз изтичах с устрема на пиян, който се опитва да запази равновесие, като тича. Чух сред публиката леко хихикане. Наведох се да се поклоня, както ме бяха научили, и калпакът, който ми беше голям, тупна на талаша. Гръмна смях. Вдигнах калпака, изтупах го и го сложих на главата си. На публиката това й се стори ужасно смешно. Погледнах към Яничка, но той отбегна погледа ми и на мене ми се доплака. В това време пуснаха Марко. Извадих от джоба си малка свирка и започнах да се преструвам, че свиря. Понеже не се чуваше нищо, някой от публиката, за да ми помогне, засвири с уста. Хората се заливаха от смях. Пуснаха котката и кучето и сякаш стана още по-смешно. Сглобих набързо пирамидата и брезентовият купол се изпълни с ръкопляскания. Гледах с блеснали очи публиката и за първи път изпитах оная болезнена сладост на признанието и славата. Имах чувството, че ми се завива свят. И как няма да ти се завие свят, когато си в центъра на манежа и толкова много хора ти ръкопляскат. Беше като красив сън. Яничка ме накара да се поклоня и ме отведе до вратата. Магарето, котката и кучето излязоха след мен. Зад решетките остана само петелът. Когато излязох от цирка, поех дълбоко свежия вечерен въздух, краката ми омекнаха и аз седнах на стъпалата на първия фургон. В този миг не бих могъл да кажа как се казвам.
— Ще ви помоля да ми разкажете нещо и за вишневочервената куртка.
Ако позволите, само още две думи… Та така започна моята кариера на звероукротител. Сеньор Индржих Яничка вече остаряваше, имаше старческа болест, което, направо казано, означаваше, че се напикава, а тигрите много се дразнеха от това. Знаете ли какво ми каза години след това, на смъртното си легло. Каза ми: „Аз бил млад ветеринарен лекар. Веднъж извикали, направи инжекция на животно, но не казали какво. А животно било тигър. Три пъти напикавал, но направил инжекция. Тогава решил стане звероукротител. Но човек трябва първо укроти него си!“