Замфир Дудов — 23-годишен овцевъд:
Тъй ме тирна животът мене: от шекер-памук на овча вълна. Ама не се оплаквам. Добре съм. Защото не може целия си живот да го изкараш: „Лапаш нещо, гълташ нищо!“ Вярно, повече се печелеше, работата чиста, ама скитнически живот. Не искам да живея аз тъй! Искам дом и семейство да имам, баня и удобства всякакви. Стария кога го вкараха в затвора, ние със Снежанка, джуджетата и втората му жена поехме работата и ей го вече тухли и цигли струпах, напролет се каня строеж да правя, защото не си го представям аз тъй — в овчарник да живея. Вярно, нова къща са построили хората, ама чужда, че и далеч. Селото е голямо, къща на два ката ще вдигна, пък овчарлъка пак може да го гледам.
Като се уволних от войниклъка, един братовчед ме вика да работя при него. „Ела да изкараме сезона, ще ми помагаш и захарен памук ще правим. Мой човек си, заради туй те викам заедно да въртим караваната. Туряш една лъжичка захар, въртиш, въртиш пръчицата и хоп, ей ти една къделя. Даваш къделята и вземаш десет стотинки! Народът на тумби, на тумби приижда. Лапаш нещо, гълташ нищо, ама му се услажда и пак се нарежда. То не е за наядане! То е за услаждане на душата!“
Със сладка приказка ме склони, присламчихме се към един цирк и тъй от град на град като катунари ходихме да продаваме захарен памук. Същият този братовчед ме доведе в селото на гости. Тука се запознахме със Снежана. Шестнайсет години караше тогава, ама беше много дива и всичко си имаше и отпред, и отзад. Работата стана, защото аз не съм някой мърляв такъв, ами се нося: джинсите, якето. Стереото ми е „Сони“ двайсет и пет вата, на ток и батерии, като го надух, и им взех акъла. Викам на братовчеда: „Тая ще я взема и като свършим сезона, ще гледаш каква гражданка ще я правя!“
„Голям тарикат е баща й, вика братовчедът, без нищо няма да ти я даде, че и «Сонито» ще ти иска. Дико го бие парата, ама е голям тарикат.“
„Защо ще давам бе, братовчед. Свивам я някоя вечер и туйто! Тогаз той на мене ще дава!“
„Тая, вика, няма да стане. Тези хора имат стандарт. Ако искаш да вземеш момето, давай каквото ти искат и бегай!“
Ходихме няколко пъти, дъртият се прави, че нищо не разбира. Аз и не се опитвах да му обяснявам, защото си имах приказка със Снежанка. Все още се надявах, че ще избягаме някоя вечер. Казах й, а тя ми вика: „Аз искам сватба, бяла рокля и голяма музика. Не ме ли поискаш от баща ми, тайно няма да стане!“ Ако да беше малка, разбрах, че е сериозно момиче и думата си на две не прави. Отидох при дъртия, целунах му ръка и се разбрахме. Ама ми иска „Сонито“. „Цял ден, вика, съм самичък с овцете, на кавал не мога да свиря, но пък не е беля — други ще ми свирят!“ Смъдна ме дробът, но склоних, щото много бях потънал по Снежанка, ще кажеш, магия е направила. Бях като болен, че ходих при една роднина в Севлиево да ми хвърли едни карти. „Ще ти се оправи работата, каза, ще вземеш момичето, ама голямо тегло ще теглиш от военен човек с лъскави пагони!“
Брей, викам на братовчеда, какъв ще е този военен човек? Да не би малката, нещо това-онова с войник да има?
„Спокойно, вика братовчедът, всичките от нашите, дето са в казармата, ги зная. Всички са редници, само един има сержант, бие барабана на военната музика в Сливен, ама три хамсии пагон ли са? Стяга те нещо тая твоя леля. Ти гледай с милицията да нямаш работа! А си я повлякъл да бягате, и си вътре!“
Охлабих се малко, ама откъде да зная какво ще ми дойде до главата. Нощем все военни хора сънувам, второ новобранство изкарах!
— Не е голяма работа да познаеш кога един човек иска да се жени! Твоята леля, без да е ясновидка, само с житейския си опит е могла да познае това.
Много учено приказваш, бате, ама не си прав. Отде ще знай една проста леля какво тегло има да тегля с тая куртка? То жената винаги си лъже, резон, ама леля защо ще ме лъже? Гледа ми жената на вале пика, както му е редът, и всичко ми каза.
— Защо тогава ти е говорила за някакъв военен човек?
Ама ти не загряваш ли? Че тя за куртката на бате Рудолфо е мислила, но и аз се сетих по-късно. По-военно нещо от тая куртка къде? Той като излезеше с нея на манежа, на фелдмаршал приличаше и затова на дъртия му легна на душата. Видяла жабата, че коват коня, и вдигнала крак? Питал ли си се някога защо мъжкото животно е по-шарено от женското. Или ако не е по-шарено, то я рога ще има извити, я опашката му ще е по-така или нещо друго. Знаех, че бабата, каква баба ми е тя, с десет години по-голяма от мене, си има това-онова със зоотехника. Той много се докарваше. Все едни полувоенни якета с много джобове носеше. Веднъж ми каза: „По-добре първи в село, отколкото последен в града!“ И вярно е, първи си беше и момичетата в селото много го харесваха. Но той на Диковата жена хвърли око, защото му беше по-наръки в овчарника. И накрая го наръгаха с ножицата.