Минаха две недели, и пристига зоотехникът, запенен, зъбите му като капан тракат, с око ако може да стреля — убит съм! Три-четири месеца не бяхме си проговаряли. Отдалеч познах, че сега ще си го наваксаме. Защото приказката е като водата: заприщваш, заприщваш и все някой ден ще ти събори савака.
Слиза от джипката, един найлонов чувал носи и го хвърли в краката ми. „Ти, вика, мандало на устата си да сложиш! Да не ги отваряш за щяло и нещяло, ами овцете само да навикваш с тях. Ето ти го работното облекло, дето много ти е притрябвало. За тая клевета и раирано може да облечеш, ама и то ще стане. От днеска а̀ съм те видял без тия дрехи, а съм ти дал пътя!“
Слушай бе, келеш, викам, ти на бай си Дико команди не можеш да издаваш! Недей да си мислиш, че като носиш все модерни палта с пагони и си заприличал на градска брантия, си станал голям началник! Ти не знаеш ли, че ние слагаме пагоните и ние ги махаме? Може много да си учил, обаче си редник в работата! Тука генералът на овцете съм аз и ако река, и генералска униформа ще нося! Според кодекса ти си длъжен да ми осигуриш дрехи, ама аз не съм длъжен да ги нося!
— Значи така попадна у тебе куртката на звероукротителя Рудолфо?
Ааа! Честно и почтено! Няма лъжа, няма измама! Че ние с него от деца сме израснали. Той ризата си от гърба сваляше заради мене. От първата жена имам момиче, Снежанка се казва. Та я оженихме за едно момче, дето все покрай цирковете се въртеше, че едвам го вкарахме в пътя. Добро момче, ама бедно! С една ризка си дойде от казармата, та го облякохме от главата до краката. Много му беше мерак музика да слуша. Какво да го правиш, купих му едно „Сони“ — осемстотин лева суха пара съм броил, за да си правят кефа младите. Пък от него, два пъти дето ме е водил на цирк, туй ми е файдата. На мене нищо не ми трябва! Да се уважават, да се слушат… Писмо имах скоро от моята — пише, че добре гледал овцете, много го хвалели. Напролет къща в селото се канел да вдига.
Та заведе ни една вечер Замфирчо на цирк и като ме видя Рудолфо, много се зарадва и вика: „Дико, ти ли си, твойта кожа черна!“ Прегърнахме се като братя. Още същата вечер ме кани на гости, че и такси ми извика да си ида. Голям приятел ми е!
След няколко дена идва Замфирчо и вика: „Много ти здраве от твоя човек! И армаган ти праща!“ Извади от чантата една червена дреха с лъскави работи — военно нещо, чак в Париж било правено. Като я облякох, и веднага заприличах на генерал. Сега, викам си, на оня, зоотехника де, ще му се пръсне жлъчката.
Че като тръгнаха да ме канят нашите хора по сватби и кръщенета, ама все като военен да съм облечен. Голямо тегло изтеглих с тая дреха. Кога е студено пак добре, ама грее ли слънце, напече ли малко и да се изпотя, и ме смъдва цялата кожа. Вечер като се прибера, и я свалям, мия се целия до кръста, а на другия ден като се облека, пак почва да сърби. Оня се святка като мокър кибрит, заканва се да ме уволни, но аз не я свалям. Даже и овцете взех да изкарвам с нея. Търпя и само чакам да дойде време да си отида у дома и да я махна. Голям инат трябва да си, за да изтърпиш такова нещо. Моята жена вика: „Дико, някакъв гад си хванал, щото на тебе много ти порасна работата, по вестниците те пишат, навсякъде се навираш и с много хора компания правиш!“
Взе тя свинска мас и сяра, че ги обърка и цяла седмица ме маза, дрехата през вряла вода прекара, ама пак не помага. Тогаз вика: „Щом и сярата не чисти, ти си вампирясал, магия са ти направили!“ Пък тя моята, от всичко разбира и взе да разваля магията. Разваля, разваля, облека ли се, и гадът веднага ме налазва. Виждам аз, че тя магия може да направи, но не може да развали, дигам се и отивам при гледачка. Хвърли ми едни карти и вика: „Пуст да останеш, на стари години що не си гледаш живота, ами любов си взел да въртиш! Любовна работа виждам тука, магия за любов са ти направили!“
Дико, викам си, де тоз късмет, на стари години една любов да въртиш, ама нещо по-младо да е. И дрехата повече не свалям. Жената гълчи: „Какво саде се пременяш с тая червена магия. Махни я, аз и тъй си те харесвам!“
Червеното, викам, го нося, щото много урочасвам от учени глупаци. Тука трябва да се знае началникът. И най-много ти трябва да го знаеш, нито ден да не забравяш, че три деца имаш и в паспорта си ми записана.