В спомените ми цялата картина е в ярки цветове, което е интересно, защото сега знам, че когато осветлението е слабо, човешкото око всъщност не различава цветовете. Мозъкът ни си представя какви би трябвало да бъдат цветовете и ги полага вместо нас.
Знам, че зарових пръсти в сивите им коси и се притиснах в тях. Когато линейката най-сетне пристигна, единственото, което можеше да се направи, беше да ме махнат от там, та полицаите да фотографират мястото на престъплението, преди общинските служители от моргата да откарат труповете.
Особената ирония в историята на дядо и баба беше и това, че бяха преживели един много по-сложно организиран опит за убийство петдесет години по-рано. Според легендата двамата се бяха запознали в Беловежката гора в Полша през зимата на 1943 г., когато са били на петнайсет — съвсем малко по-възрастни от мен в деня, когато ги намерих убити. Двамата заедно с група свои връстници, наскоро хванали гората, се криели в снега и се опитвали да избият достатъчно голям брой от членовете на хайките за лов на евреи, които действали в този район, така че поляците да ги оставят на мира. Никога не са ми казвали какво точно е включвало това, но очевидно е било доста ожесточено, защото през 1943-та Херман Гьоринг е имал вила в южния край на Беловежката гора, където заедно с гостите се е обличал като римски сенатор, и със сигурност е знаел кой друг живее в същата гора. Освен това един заблуден взвод от шеста армия на Хитлер изчезнал безследно в тази гора през същата зима, докато се придвижвал към Сталинград. В интерес на истината в Сталинград и без това щяха да загинат до един.
В крайна сметка дядо и баба били заловени с измама. Някакъв човек от Краков на име Владислав Будек някак си успял да им съобщи, че братът на баба ми, който работел в Краков като шпионин на епископа на Берлин8, е бил заловен и транспортиран в „гетото“ Подгуже, временна спирка по пътя към лагерите на смъртта. Будек твърдял, че може да измъкне брата на баба ми срещу 18 000 злоти, или каквито там проклети пари са използвали по онова време. И тъй като дядо и баба нямали пари, а освен това не вярвали много на този човек, отишли сами в Краков, за да проверят как стоят нещата. Тогава Будек се обадил на полицията и ги предал, при което ги пратили в Аушвиц.
Типично за дядо и баба, по-късно те разказваха, че са извадили голям късмет, като са ги изпратили в Аушвиц, защото това не само било по-добре от варианта да ги застрелят в някаква гора, но и от варианта да ги изпратят в лагер на смъртта9.
В Аушвиц те на два пъти успели тайно да си разменят писма и според тях това било достатъчно, за да преживеят много по-лесно всички лишения, докато ги освободят.
Погребението беше организирано от вуйчо Бари, брата на майка ми, който беше откачил и беше станал ортодоксален евреин. Дядо и баба със сигурност се изживяваха като евреи — бяха посещавали и подкрепяли Израел и бяха изумени колко бързо светът е започнал да описва тази страна в най-черни краски — но за тях това означаваше, че имат определени морални и интелектуални задължения, а не че религията е нещо повече от измама, изцапана с кръв. Освен това майка ми вече беше изпробвала всички форми на бунт още преди Бари да започне, така че сигурно единственото, което му оставаше, беше да се облича като жител на еврейско гето в Полша от средата на XIX век.
Майка ми дойде на погребението и ме попита имам ли нужда да остане при мен в САЩ и не искам ли да отида при нея в Рим. Баща ми ми направи услугата да не се преструва изобщо: вместо това ми изпрати дълго, донякъде трогателно писмо за отношенията си със собствените си дядо и баба и за това, че всъщност никога не се чувстваш по-голям, независимо колко остаряваш.10
Не беше трудно да убедим Бари да ме остави да живея в къщата на дядо и баба. На петнайсет вече бях много едър, а маниерите ми бяха като на застаряващ лекар от полско-еврейски произход. Обичах да играя бридж например. Освен това Бари и жена му не харесваха идеята собствените им четири деца да живеят с някой, който е бил изоставен при раждането, а по-късно е намерил дядо си и баба си жестоко убити. Ами ако някой ден и аз станех опасен?
Ами ако, наистина. Умен ход, мистър и мисис Бари!
В действителност аз сам търсех опасността. Както всяко друго американско дете на мое място примерите ми бяха Батман и Чарлс Бронсън в „Смъртоносно желание“. Не разполагах с техните средства, но нямаше нужда да правя и техните разходи. Дори не бях сменил килимите в къщата.
8
Конрад Пресинг, наричан още „единствения добър германец“. Пресинг 13 пъти представял доказателства за Холокоста пред папа Пий XII, който през 1941 г. обявил официално, че дейността на нацистката партия не нарушава католическите норми. Когато Пий стане светец, се надявам да цитират това като едно от чудесата му. — Б.пр.
9
В Аушвиц наистина е имало лагер на смъртта — Биркенау — но освен това е имало и трудов лагер, Моновиц. Заради това шансът за оцеляване в Аушвиц е бил едно на петстотин, докато шансовете за оцеляване в лагерите на смъртта са били едно на седемдесет и пет хиляди. — Б.пр.
10
Двамата отдавна са разведени. Майка ми работи като агент на недвижими имоти, а баща ми, който е италианец — но, трябва да отбележа, не сицилианец — се премести да живее в Ривърсайд, щата Флорида. Последното, което знам за него, е, че работи като управител на ресторант от луксозна верига, името на която няма да кажа. И двамата вече имат различни фамилии от моята и не поддържам контакт с нито един от тях.