— Извинявам се — казва саркастично тя. — Исках да кажа, че момчетата вече няма да ме канят на танци.
— Защо не? — отговарям аз. — Ще си подскачате на куц крак.
— Капут! — казва ми тя.
Избърсвам сълзите от лицето й и казвам:
— Трябва да тръгвам.
— Целуни ме, задник такъв — казва ми тя.
Целувам я. И продължавам да я целувам, когато чувам как някой се прокашля зад мен. Двама санитари от хирургията, които са дошли да я преместят там, за да могат да й отрежат крака.
— По дяволите, колко ме е страх — казва тя, когато я качват на носилката.
Стиска ръката ми и нейната се поти.
— Няма страшно — казвам й аз.
— Току-виж ми отрязали здравия крак.
— Нищо чудно — съгласявам се аз. — Но поне втория път няма какво да объркат.
— Да ти го начукам! — казва ми тя.
После я откарват.
И когато получавам съобщение на пейджъра да се явя в спешното отделение, което е близо до изхода на болницата, си мисля: Няма проблем. И без това ми е на път.
Точно пред спешното отделение засичам същия тъпанар, който сутринта се опита да ме обере. Все още не са го прегледали, защото дългото чакане е основният механизъм, с който болниците се опитват да ограничават притока от пострадали без медицинска застраховка, които искат да ги прегледат в спешното отделение. Лицето му е покрито с кръв. Придържа счупената си ръка. Когато ме вижда, скача от мястото си и понечва да побегне, но аз само му намигам и продължавам по коридора.
При по-малко екстремни обстоятелства спешното отделение е любимото ми място в болницата. Хората, които работят там, са бавни и невъзмутими като фикуси. Налага се, защото в противен случай ще объркат нещо или ще превъртят от напрежение.
Освен това в спешното отделение на Католическата болница в Манхатън винаги можете да намерите лекаря, който ви е изпратил съобщение на пейджъра, защото цялото то се помещава в една голяма зала, където всичко се вижда. Преустроиха го така след един неприятен инцидент, за който по-добре да не ви разказвам.50
Лекарката промива една прободна рана в основата на гърба, докато пациентът крещи и се извива, но двама санитари здраво го държат на мястото му.
— Какво става? — питам аз.
— Тук е истински кошмар — отговаря ми спокойно тя.
— Извинявай, но малко бързам. Какво мога да направя за теб?
— Имам един рокер, който е получил тежка контузия на тестисите при катастрофа с мотор.
— Добре.
— И е ням.
— Ням!
— Точно така.
— Чува ли нещо?
— Да.
Значи сигурно не е ням.
Поглеждам си часовника, все едно съм го нагласил да показва колко минути ми остават до появата на първия наемен убиец.
— Дай да го видя — казвам й аз.
Лекарката оставя маркуча и ме завежда при пациента.
Оказва се, че рокерът не е някакъв клоун, който кара чисто новото си харли само през уикенда. Човекът си е истински рокер от банда, като излязъл от клип на „Зи Зи Топ“. Има синьо-зелени татуировки и носи тъмни очила в спешното отделение. На чатала му са нахвърляни няколко найлонови плика с лед, а между тях се виждат подутите му тестиси, в различни нюанси на лилавото и черното.
— Чуваш ли ме? — питам го аз.
Той кимва.
Стисвам го за носа. Той изглежда изненадан, но не толкова, колкото когато установява, че няма достатъчно сила да махне ръката ми от лицето си.
Накрая му се налага да отвори уста, за да си поеме дъх, и аз изваждам пликчето с хероин от нея. После го подхвърлям на лекарката.
— Готово.
— Мерси, Питър — казва ми тя.
— Насреща съм, когато кажеш — отговарям аз, като ми се иска това наистина да беше вярно.
После излизам от болницата през входа за линейките.
20
Когато ме пуснаха от ареста, не ме интересуваше нищо друго, освен Магдалина.
Взехме си апартамент във Форт Грийн, близо до жилището на родителите й, но не прекалено близо, и през цялото време бяхме заедно. Когато тя ходеше да свири, аз я карах с колата и я чаках някъде наблизо.
Два пъти в седмицата ходехме при техните. Родителите й се държаха добре, но всеки път, когато ни видеха, им се плачеше. Рово, братът на Магдалина, се отнасяше към мен със страхопочитание, от което ми ставаше неудобно, но и приятно.
50
Добре де. Веднъж се оказа, че един от спешното отделение връзва пациентите и ги държи упоени по цели дни, докато провежда „експерименти“ с тях.