— Искаш ли малко кока? — попита ме той.
— Не — отговорих аз.
По онова време вече бях приключил с наркотиците. В затвора бях употребил предостатъчно, най-вече от скука, но в сравнение с десеткилометров крос с Магдалина, а особено в сравнение с охладеното й изпотено тяло при секса след това от наркотиците просто нямаше смисъл. Но трябва да призная, че количеството, което Порното употреби само докато караше, беше стряскащо.
Стигнахме до Кони Айланд и той паркира на същото място, където беше оставил колата преди две години. След това двамата тръгнахме по същия път под кея, макар че този път Порното носеше по-голямо фенерче.
Минахме през дупката в оградата и стигнахме до сградата, в която беше аквариумът с акулите. Сградата ми се стори по-малка, отколкото си я спомнях. Вратата вече беше отключена.
Към този момент вече бях решил, че Порното ме е излъгал, когато ми каза, че работата не е незаконна. Сигурно беше убил някого и имаше нужда от помощ, за да се отърве от трупа. Той затръшна вратата и пръв пое нагоре по извитото метално стълбище.
Когато влязохме в самия аквариум, Порното загаси фенерчето си и за момент не виждах нищо друго, освен сивите петна от капандурите на тавана и неясното им отражение в черната вода.
После чух шума — едно пронизително „Ммммммммм!“
Най-добрият начин да произведете същия звук е да залепите устата си със скоч, а след това да се опитате да изпищите през него. Защото устата на Магдалина беше залепена именно със скоч.
Веднага разпознах гласа й. От адреналина зениците ми се разшириха мигновено. Изведнъж започнах да виждам всичко.
По вътрешния балкон бяха наредени половин дузина боклуци от мафията, плюс-минус един-двама. В такива ситуации не е лесно да се брои. Разпознах някои от тях. Всички до един бяха въоръжени.
Предпазното въже беше свалено и рампата беше спусната до водата. Магдалина и брат й Рово, който се извисяваше зад нея, стояха до ръба на рампата. Ръцете, краката и устата им бяха залепени със скоч — накриво, като паяжина на паяк, върху когото са изпробвани някакви токсични лекарства. Точно зад тях стоеше някакъв изрод с пистолет.
В съзнанието ми проблесна един-единствен импулс. „Убивай.“ Коленете, очите и гърлата на мафиотите сякаш се осветиха като мишени на стрелбище.
Но не нападнах Порното. Можех — можех да ритна право назад с пета и да я забия толкова дълбоко през гръдната му кост, че да му смачкам сърцето. Но някак си все още не можех да повярвам, че той е част от всичко това. Беше знаел какво става, да. Но сигурно го бяха принудили да ме доведе. Или нещо подобно. Така че пощадих живота му, когато започнах да ги убивам.
Боклукът, който стоеше от лявата ми страна, нямаше такъв късмет. Той беше насочил един глок към мен. Минах от външната му страна, като си представях раменната му лопатка зад гръдния му кош, а после забих рамото си към нея, смазвайки ключицата и белия му дроб. Изтръгнах му гръкляна с другата си ръка, докато му отнемах пистолета. После със същата ръка грабнах фенерчето на Порното и го използвах, за да заслепя още двама от боклуците. След това ги прострелях в гърдите.
Но Порното за пръв път през живота си беше бърз. Защото през цялото време се беше измъквал назад, към вратата, а той беше истински специалист по измъкването. И когато вече беше в безопасност на прага, изкрещя:
— Стреляйте!
Застрелях още двама, преди да започнат. После обаче изродът зад Магдалина и Рово ги блъсна към ръба на рампата и те започнаха да падат към водата. Застрелях го в челото и се хвърлих през парапета.
Но не падах достатъчно бързо. Сега видях, че Магдалина и Рово са залепени един за друг. Само с няколко намотки скоч, но това беше предостатъчно. Падах толкова бавно към водата, че ми идваше да се разкрещя. Застрелях още един тип в корема, докато прелитах покрай него, просто защото нямах какво друго да правя.
Тогава най-сетне някой започна да стреля по мен — видях как на балкона бавно разцъфва огънчето от цевта, но към този момент вече не чувах нищо.
Най-сетне се ударих във водата и тогава всичко започна да се случва по-бързо.
Сблъсъкът с водата винаги представлява шок, но аз вече бях в шок, така че водата ми се стори лека като въздух, когато се стрелнах към мястото, където бяха Магдалина и Рово. Коляното ми се удари в нещо хлъзгаво, което отначало поддаде като кожен мях, пълен с вода, но после оживя и ми се нахвърли.