Замахнах и по щастлива случайност хванах Магдалина за косата. Нещо ме плесна по врата. Сграбчих скоча и започнах да си пробивам път към повърхността. Дълбоко си поех въздух, който обаче се оказа вода, задавих се, но най-сетне успях да си покажа главата. Продължавах да ритам разни неща под водата. В един момент ритнах нещо като голям хлъзгав камък — толкова твърдо, че едва не си навехнах глезена.
Но нямах време да мисля за това. Не можех да намеря главата на Рово. Най-сетне осъзнах какво трябва да направя и го завъртях обратно, за да го откъсна от Магдалина, така че и двамата започнаха да дишат през носа, макар и с ужасяващо хъркане.
Отново се гмурнах, за да ги избутам по-нагоре. Нещо силно ме блъсна в стомаха. Имах нужда от опора. Зачудих се дали аквариумът има по-плитък край и как да го намеря.
Когато отново се показах над водата, за да си поема въздух, някой беше започнал да стреля от балкона. Това май нямаше голямо значение. Много отдавна бях изпуснал и пистолета, и фенерчето. Сега единственото, което имаше значение, беше някак си да останем над водата.
Нещо ме блъсна в гърба и избута и трима ни към стената. Доплувах до мястото, където се събираха две от стените на шестоъгълния аквариум, и се опитах да използвам опората на стъклената им повърхност, за да закрепя Магдалина и Рово с глави над водата. Не спирах да ритам и да се мятам във водата, за да не позволявам на акулите да ни доближат. В мига, в който се закрепих в ъгъла, се протегнах и откъснах скоча от устата на Магдалина и Рово.
Магдалина веднага започна да кашля. Наложи се да ударя Рово в гърдите, за да започне и той. Всеки път, когато спирах да ритам с всичка сила, нещо ме блъскаше странично в краката. Рово и Магдалина започнаха да вдишват със свистене, после задишаха учестено.
— Дишайте! — извиках аз.
Вълните започнаха да утихват, макар че блъскането отдолу не спираше. Не знаех защо акулите все още не са атакували, но ми се струваше, че ме проверяват, защото ставаха по-агресивни всеки път, когато спирах да им обръщам внимание.
А може би и куршумите бяха помогнали за това. Чух, че някой стене от болка на балкона над нас.
След известно време чух гласа на Порното, който идваше от друго място:
— Пиетро?
Зачудих се дали да отговоря. Бях почти сигурен, че няма как да ни види. Във всеки случай аз не го виждах — само мътното сияние, което се процеждаше през тавана високо над главата ми. Значи Порното може би не беше сигурен дали сме живи и се опитваше по звука да определи къде сме. Вдигах доста шум във водата, но акулите също.
Аз обаче бях сигурен в едно нещо: трябваше да го убия още горе. Именно той и никой друг беше виновен за този ужас.
Но освен това представляваше и единственият ни път за бягство. Колкото и отвратително и безнадеждно да беше, трябваше да се опитам да го убедя да се откаже да ни убива.
— Порно! — подвикнах аз.
Гласът ми беше прегракнал и немощен.
— Как си? — извика той в отговор.
Ехото отекна от металните стени на аквариума. Поне със сигурност не беше възможно да се определи откъде идва гласът.
— Какво правиш, по дяволите? — извиках аз.
— Убивам те.
— Защо?
— Баща ми разбра, че ти си убил Кърт Лими.
— Глупости! Баща ти е убил Кърт Лими! Или е платил на някой руснак, за да го направи!
— Не ти вярвам.
— Защо да го убивам? Какво ми пукаше за него?! Изкарай ни от тук!
— Късно е — отговори той.
— Защо? Знаеш, че ти казвам истината!
— Мисля, че няма да познаеш истината, дори да те ухапе по задника, приятелю. И всеки момент ще се случи точно това.
— Порно! — извиках аз.
Той помълча малко. После каза:
— Знаеш ли защо баща ми нае братята Вирци, за да убият дядо ти и баба ти?
— Какво?! — казах аз.
— Чу какво казах. Знаеш ли защо го направи?
— Не! И не ми пука!
И наистина не ми пукаше. Не знаех дали е вярно, не знаех какво означава, ако е вярно, и не исках Порното да ми говори за това.
— Беше услуга, която дължеше на едни руски евреи — продължи той. — Дядо ти и баба ти всъщност не бяха семейство Брона. Бяха поляци. Като млади са работили в Аушвиц.
Гласът му прекъсваше постоянно, когато водата стигаше над ушите ми. Бутах едновременно двете стени, като се опитвах да задържа Магдалина и Рово в ъгъла. Но те постоянно се хлъзгаха надолу.