Реших, че нямам друг избор, освен сам да се заема със случая. Всъщност продължавам да мисля така и сега.
Например от личен опит знам, че ако отидете в гората и застреляте няколко сводници педофили, които живеят като първобитни хора — мъже, които са съсипали живота на стотици момичета — полицията ще се скъса от бачкане, докато се опитва да разбере кой е убиецът. Ще проверят и отходните канали, в случай че сте решили да си измиете ръцете, а преди това сте си пипнали косата. Ще търсят следи от автомобилни гуми.
Но ако двамата души, на които държите най-много на света, са жестоко убити от някакъв боклук, който е претърсил няколко шкафа и е откраднал видеото, това ще бъде пълна мистерия за полицията.
„Имаха ли някакви врагове?“
Врагове, които си нямат видео?
„Сигурно е бил някой наркоман.“
Наркоман с кола, ръкавици и късмета да не го види никой.
„Ще разпитаме съседите.“
„Ще ти се обадим.“
И тогава става очевидно кой ще въздаде справедливост: или вие, или никой.
Имате ли избор?
Всички различни бойни изкуства използват един и същ интересен номер. (Аз тренирах всичко от таекуондо през шито-рю карате до кемпо — като се местех от един миризлив салон в следващия и спазвах традиционното японско правило да се тренира поне толкова часове, колкото се спи.) Трябва да се държите като животно. И нямам предвид образно казано: наистина трябва да моделирате техниката си върху поведението на истински, точно определени животни. Например трябва да използвате „стила на жерава“ за прецизни, бързи атаки от разстояние или „стила на тигъра“ за агресивен бой отблизо. Идеята е една и съща: човешкото същество е най-неподходящото животно за пример в ситуация на насилие.
И това се оказва вярно. Повечето хора по природа са ужасно слаби бойци. Свиват се, дърпат се, извръщат се. Толкова са зле, когато трябва да се бият, че това всъщност е било еволюционно предимство — преди да започне масовото производство на оръжия, хората трябвало да впрегнат мозъка си, за да навредят на други хора, така че по-умните са имали по-голям шанс да оцелеят. Всеки неандерталец може да ви повали и после да ви изяде, но колко от тях са останали, за да го демонстрират?
Или да вземем друг пример: акулата. Повечето видове акули се излюпват в тялото на майката и започват да се избиват веднага, още вътре. В резултат на това техният мозък е останал един и същ в продължение на шейсет милиона години, а нашият е ставал все по-сложен — допреди сто и петдесет хиляди години, когато сме започнали да говорим, превърнали сме се в хора и еволюцията ни е станала технологична, а не биологична.
Има два начина да тълкуваме това. Единият е, че акулите безкрайно ни превъзхождат в еволюционно отношение, защото, ако си мислите, че и ние ще издържим шейсет милиона години, не сте наред. Другият е, че ние ги превъзхождаме, защото акулите почти със сигурност ще изчезнат преди нас, а краят им като биологичен вид (както и нашият) ще бъде предизвикан, от хората. В днешни дни е много по-вероятно човек да яде акула, отколкото обратното.
В крайна сметка обаче акулите са си по-добре от нас.
Защото хората разполагат с ума си и с възможността да предават знанията си на следващите поколения, а акулите разполагат само с добрите си стари зъби — но пък не се вижда те да страдат от това. А хората страдат, и още как.
Хората ненавиждат идеята за силни умове и слаби тела. Фактът, че ще повлечем тази планета със себе си, изобщо не ни успокоява. Вместо това се възхищаваме на атлетите и хората, които упражняват насилие, и мразим интелектуалците. Шепа зубрачи построяват ракета, която да изпратят на шибаната Луна, и кой се качва в нея? Рус мъжага, чието име означава „силни ръце“! Та тоя Армстронг не е могъл да върже две думи на кръст, когато се е върнал!
Ако се замислите, това е много интересно проклятие. Устроени сме да мислим и да създаваме цивилизация повече от всяко друго същество, което познаваме. Но в действителност единственото, което искаме, е да бъдем убийци.
Междувременно някъде около Деня на благодарността през 1991 г. започнах да чукам Мери-Бет Бренън от полицейското управление в Уест Ориндж. Правехме го в нейния служебен форд — модел „Краун Виктория“ — защото беше омъжена, а полицаите не обичат да слизат от патрулките, когато са на смяна. В нейната кола имаше не само хлебарки, но и плъхове, защото тъпанарите от другите смени не се научиха да не хвърлят костите от пърженото пиле между седалките с твърда кожена тапицерия. Колата й беше същински зоопарк.