— В никакъв случай. Иска ми се да беше така.
— Значи ще трябва да измислим нещо — казва той. — Междувременно трябва да спечелиш стипендия, за да се занимаваш с проучвания за известно време. Някъде по-далеч от тук. Препоръчвам ти университета „Дейвис“ в Сан Франциско. Обади ми се, за да ти помогна.
Той се изправя.
— Чакайте — казвам аз. — А Скиланте?
— Все така си е мъртъв.
— Кой го е убил?
— Твоите студенти по медицина.
— Какво? — казвам аз. — Как така?!
— Изпаднал е в камерна фибрилация. Те са се опитали да я спрат. Искали са да му помогнат.
— Аз съм виновен. Натоварих ги с прекалено голяма отговорност.
— И те точно това твърдят в момента.
— Аз бях заспал, когато е станало.
Той поглежда часовника си.
— Те не са били заспали. И е трябвало да се сетят да повикат някого. Както и да е, това не е наш проблем: или ще ги изхвърлят, или не.
— Как разбрахте, че са били те?
Професор Мармосет отговаря малко смутено:
— Ами… беше очевидно. Има ли нещо друго?
— Само едно — казвам му аз. — Имам пациент с многобройни абсцеси. Обадиха ми се анонимно, че го е ухапал прилеп…
— Човекът с инжекцията.
— Точно така. Как е той?
Професор Мармосет свива рамене.
— Ами от застрахователната компания отказват да му плащат за по-продължителен престой, така че го прехвърлиха в държавна болница.
— Но от какво е болен?
— Кой знае? Пробвай се да им се обадиш, за да провериш. Но най-вероятно никога повече няма да чуем за него. Твоята кръвна картина е чиста. Така че това е още нещо, което вече не е наш проблем.
Той ме потупва по здравото коляно.
— Нали знаеш какво казват алкохолиците? Всеки път, когато различаваш нещо, което можеш да промениш, от нещо, което не можеш, трябва да благодариш на Бог за това. Особено ако се окаже нещо, което не можеш да промениш.
Аз се намествам на леглото и болката в крака ми изведнъж се усилва, а после неестествено затихва. И главата, и стомахът ми са олекнали от болкоуспокояващите.
— Благодаря, че дойдохте — казвам аз.
— Не бих пропуснал такъв момент. Обади ми се.
— Ще ви се обадя.
Тръгва си. Затварям очи.
Страхотно: той има да върши куп гадни неща.
Аз не.