Александър Сьодерберг — Андалуският приятел
книга 1 от трилогията "Софи Бринкман"
За автора
Новият глас в шведската криминална литература Александер Сьодерберг (роден 1970) е по професия телевизионен сценарист, който живее в Южна Швеция с жена си и децата си. „Андалуският приятел” (2014) е негов дебютен роман и първа книга от трилогия. Още един скандинавски трилър, чиято героиня би могла да се нарече „следващото момиче, което си играе с огъня”.
Пролог
Жената гледаше непрекъснато ту в огледалото за обратно виждане, ту отново напред. Не забеляза мотоциклета, поне не сега. Бе го видяла малко по-рано, изведнъж се появи зад гърба й, а после пак изчезна. Караше по най-вътрешната лента на магистралата, опитваше се да се скрие пред останалите коли.
Мъжът поглеждаше от време на време назад и се опитваше да я напътства от предната седалка до шофьора. Жената не чуваше думите му, усещаше единствено паниката в гласа му.
Силуетът на мотоциклета изникна отново в треперещото огледало за обратно виждане, после изчезна и пак се появи — караше на зигзаг между колите зад тях. Жената се премести рязко в лявата лента и натисна газта. Колата потръпна от мощните обороти на двигателя. Включи на пета, а после и на шеста, последната, скорост. Повдигаше й се.
Усети повея на вятъра в краката си, явно куршум се бе забил някъде там. Въздухът свистеше в дупките и подпяваше на бръмченето на мотора, силният шум пронизваше сърцето й. Не можеше да си спомни колко дълго кара, преди да започнат да ги обстрелват — неочаквано и като насън. Забеляза, че мотоциклетистът носеше синя каска с черен визьор, а стрелецът зад него — черна каска без визьор. Погледите им се срещнаха за миг, неговият бе изпълнен с празнота.
Обстреляха ги отляво, изстрелите паднаха като гръм от ясно небе, набързо един след друг. Колата дрънчеше, сякаш някой удряше с дървена каца по ламарината. В същия миг чу писък. Не знаеше дали се бе откъснал от нейните гърди, или от тези на мъжа до нея. Погледна го за миг. Стори й се някак променен, зад гнева му прозираха безпокойство и страх. Същите чувства бяха изписани и по лицето му — сбръчканото чело, втренчения поглед, тиковете на едното му око. Позвъни на някого, за втори път от началото на стрелбата, изчака със слушалка в ръка, без да откъсва очи от пътя, никой не му отговори и той затвори.
Мотоциклетът отново се приближаваше към тях с висока скорост, мъжът изкрещя да натисне газта. Тя осъзна, че това нямаше да ги спаси, нито пък крясъците му. Усети металния вкус на страха в устата си, съзнанието й бе изпълнено с трескав бял шум. Паниката отдавна бе преминала всякакви граници, вече не трепереше, чувстваше единствено странна тежест в ръцете си, сякаш шофирането бе непосилна задача. Мотоциклетът отново застана редом с тях като непобедим враг. Погледна набързо наляво, зърна късото дуло на пистолета в ръката на стрелеца, видя как го насочва към нея. Инстинктивно се наведе надолу, оръжието избълва вълна от куршуми, които се забиваха звучно в ламарината, цялата кола ехтеше, прозорците се пръснаха с трясък, а върху нея се изля дъжд от стъкло. Бе застанала с глава до кормилото, без да отпуска педала на газта. Колата вървеше сама, нямаше представа какво се случва пред тях. Забеляза, че жабката при коленете на спътника й е отворена, вътре имаше няколко пълнителя, мъжът държеше пистолет в ръката си. Изведнъж се чу силен сблъсък като от удар на ламарина по метал. Дясната страна на колата застърга по мантинелата. Автомобилът заигра по пътя с писък и свистене, замириса на изгоряло.
Жената се изправи, врътна волана и върна колата на платното. Хвърли бърз поглед през рамо, мотоциклетът бе точно зад тях, малко встрани. Мъжът изруга силно, наведе се над нея и стреля с пистолета през прозореца й, произведе три поредни изстрела. Цялата каросерия проехтя от експлозията на оръжието, мотоциклетът заби спирачки и изчезна.
— Колко остава? — попита тя.
Мъжът я погледна, сякаш не разбираше въпроса, след това се опомни и й отговори:
— Не знам…
Жената продължи да натиска педала на газта до дъно, стрелката на скоростомера трепереше, колата играеше под високите обороти на двигателя. Хвърли един бърз поглед в огледалото за обратно виждане.
— Връщат се — рече му тя.
Мъжът се опита да отвори прозореца, ала вратата се бе изметнала при удара в мантинелата и стъклото се бе заклещило. Мъжът отново се наведе към жената, ритна прозореца с десния крак и го счупи. По-голямата част от стъклените парчета се посипаха по пътя. Той изчисти каквото бе останало с дръжката на пистолета си, подаде тяло навън и започна да стреля по мотоциклета, който веднага намали скоростта. Жената осъзна колко безнадеждно бе положението им. Мотоциклетистите имаха пълно надмощие.