Выбрать главу

Бриджър напечата: КАУФМАН ТЕЛЕКС 21303 ЖЕНЕВА. После долови шум от боричкане в коридора. Зад стъклената врата се очерта за миг нечия глава. Чу се сумтене и стон, после главата бе изместена от други, по-смътно очертани фигури. Бриджър погледна към Олройд, който сякаш не бе забелязал нищо и продължаваше да изрязва кожицата на парче бекон. Върна се при телекса. Приключи и предпазливо излезе в коридора. Беше пусто. Входната врата зееше отворена, но навън не се забелязваше нищо нередно. Отсреща нямаше жива душа, никой не наблюдаваше иззад ъгъла. Колата, която потегляше, можеше да има, а можеше и да няма нищо общо със станалото.

Новината за съобщението от Космоса се промъкна в печата чрез една телеграфна агенция тъкмо навреме за вечерните вестници. Когато генерал Вандънбърг се обади на министъра на науката, за да протестира, по телевизията предаваха изявление на правителството. Министърът отсъствуваше. Осборн седеше с Вандънбърг в кабинета на шефа си и гледаше как говорителят разпалено декламира от екрана в ъгъла на стаята.

По това време правителството представляваше здравомислеща коалиция от кадърни хора без определени цели, здрави сплотени единствено в кризисни моменти. Наричаха ги Отличниците. Те бяха способни мъже и жени, които имаха един общ принцип — да оцелеят. Министър-председателят беше либерален тори, министърът на труда — трейдюнионистки изменник. Ключовите постове бяха в ръцете на активни и амбициозни млади хора като министъра на отбраната, а останалите бяха заети от недотам способни, ала популярни и словоохотливи личности като министъра на науката. Вътрешнопартийните противоречия бяха по-често пренебрегвани, отколкото забравяни — вероятно това бе краят на еднопартийното управление в страната. Никой обаче не се притесняваше особено, явно цялата нация бе потънала в дълбока апатия в един свят, който отдавна се бе изплъзнал от контрола й. От време на време членове на някои останали леви антиправителствени групировки пишеха с тебешир ВИШИ по стените на Уайтхол, ала това бе едничкият признак на живот. Хората си живееха кротко и над обществените проблеми бе надвиснало странно мълчание. Някой бе казал, че е толкова тихо, та можеш да чуеш как пада бомба.

Ето в такъв вакуум избухна новината за съобщението от Космоса. Както винаги вестниците я отразиха съвършено невярно. ЗАПЛАХА ОТ КОСМОСА! НАПАДЕНИЕ? — питаха те. Младият мъж от екрана тържествено редеше официалното съобщение:

„Тази вечер правителството убедително опроверга слуховете за вероятно нападение от Космоса. Говорител на министерството на науката съобщи пред репортерите, че новият гигантски радиотелескоп в Болдършо Фел действително е уловил някакво съобщение, но няма основание да се смята, че то е изпратено от космически кораб или от близка планета. Ако полученият сигнал е съобщение от Космоса, то той идва от много отдалечен източник“.

Липсваше задоволително обяснение за това как е изтекла информацията. Рейнхарт не знаеше нищо, а човекът от службата за безопасност и охрана към министерството на отбраната — Харис — тайнствено бе изчезнал. Разбира се, военните започнаха издирвания. Вандънбърг извади две досиета, които разгърна на масата на министъра.

— „Доктор Джон Флеминг — от 1960 г. насам: антинатовски, проафрикански настроения; участник в похода «Олдърмастън»4; смутител на обществения ред, борец за атомно разоръжаване.“ Това ли наричате благонадеждност?

— Той е учен, а не кандидат за началник на полицията.

— Трябва да има чувство за отговорност. Вижте другия. — Генералът прерови не без удоволствие и другата папка. — Бриджър — от 1958 до 1963 г. член на Компартията. След това се обръща на 180 градуса и започва да върши разни услуги на един от международните картели. От най-мръсните: „Интел“. Можехте да го освободите.

— Флеминг не желае да работи без него.

— Зная. — Генералът затвори папките. — Бих казал, че там е уязвимото ни място.

— Така-а — уморено изрече Осборн и вдигна слушалката на министерския телефон. После изрече нежно, сякаш поръчваше цветя: — „Болдършо Фел“.

В контролния център отново записваха съобщението. Харви бе отишъл до хранилището, за да потърси ленти и Флеминг стоеше сам пред пулта. Липсваха им хора — Уелън внезапно бе преместен на друга работа и дори Харис отсъствуваше. Бриджър се завираше по ъглите с кисел и неспокоен вид, като потръпваше непрекъснато. Накрая се обърна към Флеминг:

— Виж какво, Джон, това може да трае вечно.

— Може би.

Сигналът от звездите продължаваше да звучи силно от високоговорителя.

вернуться

4

Поход на привържениците на мира по маршрута Олдърмастън — Лондон. В Олдърмастън има научноизследователски център по атомно оръжие. — Б.пр.